Идеята на "Литературна София“ беше да разгледа града не през историческа призма, а през това какво се случва в момента в този литературен рай. Това каза фотографът, публицист, пътешественик и библиотекар Иван Шишиев в предаването "Цветовете на България“ на Радио "Фокус“.

Покрай проекта си "Литературна София“ той открива историята на "Кафене Баши“. "Всъщност преди да се нарече "Площад Славейков“, целият площад се е наричал "Кафене Баши“. Кафенето е съществувало от превземането на София до края на ХІХ век, когато решаваме да му видим сметката. През 1899 г. площадът се преобразува в Славейковия площад“, разказа Иван Шишиев.

Книжарница "Хралупата“, в която доскоро се събираха съвременните наши поети и която е вдъхновила част от неговите фотографии, днес вече не съществува. "Много често вътре можеше да се види Георги Гаврилов, Георги Господинов, Ани Лазарова и всички млади поети, които се събираха, говореха си за литература или свиреха на китара. Сега те се преместиха в "Светофара“ в безистените на площад "Славейков“, разказа фотографът и публицист.

Едно от най-вълнуващите неща, които може да преживее един четящ българска литература софиянец е да обиколи литературните музеи на София. "Има едно много интересно нещо, свързано с Иван Вазов. Когато той идва в София, живее на различни локации. Когато си построява собствената къща, неговата майка му казва, че трябва да купи парцели и за останалите членове от семейството. Той изкупува всичко от неговата къща до площад "Славейков“. Така заедно изникват къщите на Георги Вазов, на Владимир Вазов. Те са изключително красиви къщи, които за съжаление биват разрушени през 30-те години. Много малко хора знаят, че Георги Вазов е бил капитан в днешен Казахстан и се е биел в Руската армия. От там той взима идеята и прокарва начина на строеж в София. Това е още една от изчезналите перли на столицата“, разказа Шишиев.

Интересна е и историята на столичните библиотеки, отбеляза той. В сградата на днешния Национален археологически музей се е помещавала първата библиотеката на България. Там е била и държавната печатница. Националната библиотека се е намирала в близост до днешния музей на Иван Вазов. Сградата на Университетска библиотека е първата, създадена с цел да бъде библиотека. Неин архитект е същият, който прави и сградата на Национална библиотека, разказа Шишиев.

Той сподели, че от следващата седмица Сдружение за градски читални и "Читалнята“ стартират кампанията "Да съберем 2024 книги по случай 24 май“. Тези книги след това ще бъдат дарени на библиотеки и читалища в страната. "Днес "Читалнята“ е най-големият дарител на книги. Вече сме дарили 50 000 тома в цялата страна. Събирали сме книги и за чужбина – за български библиотеки от Украйна до Англия. Книгите, които се събират, трябва да бъдат издания от последните 10 години с българска или преводна литература и в запазено състояние. Срещу това като дарители ще получите доживотна карта за читалнята“, поясни Шишиев.

Калина СВЕЖИН