Украйна обсъжда с евролидерите да има европейски миротворци след края на войната. Срещата на лидерите ще се състои на 18 декември в Брюксел. Обсъжданията трябва да се разглеждат като алтернативата на това на Украйна да й бъдат дадени надеждни гаранции за това, че ако има примирие и бъде сключен договор с Русия. Договореното ще бъде спазвано от руската страна и тя няма да използва това за укрепване на силите си, да се подготви за нова инвазия, и да продължи войната срещу Украйна. Членството на Украйна в НАТО няма как да се случи и това е 100 процентовата гаранция, че подобно нещо е алтернативен вариант, за да бъде гарантирана сигурността на Украйна. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" на Радио “Фокус" Ивайлo Иванов от Съюза на офицерите от резерва “Атлантик".

“Очаква се да бъдат изготвени механизми, според които атаки в зоните, в които са разположени европейски миротворци ще бъдат смятани за атаки срещу НАТО. Преди да говорим за механизми, трябва да се уточни колко големи ще бъдат като размер тези европейски сили. Имайки предвид границата между Русия и Украйна, това ще изисква значително количество военни сили, абсолютният минимум, предвид дължината на границата е поне 30-40 хиляди човека, за да са надеждни границите, трябва да говорим за два пъти повече хора. Това е проблемът, който трябва да се реши откъде ще дойдат тези толкова много сили.

Почти всички европейски страни изпитват недостиг относно осигуряване числеността на въоръжените си сили. Осигуряването на тези сили, бидейки разположени на територията на Украйна, задачите, които би се наложило да изпълняват, да отразяват руска агресия заедно с Украйна, това ще означава развита логистика,  те трябва да бъдат прикрити с противовъздушна и противоракетна отбрана, да бъдат покрити с изстребители, осигуряващи превъзходството им над руските сили, осигурени боеприпаси, складове, отбранителни линии. Как ще се взимат решенията за активирането на тези европейски сили, в случай, че това се наложи. Това няма да бъде грижа на страните от НАТО, това е една от особеностите като условност, че тази мисия ще бъде извън рамките на НАТО, въпреки, че ще се осъществява от страни-членки на НАТО.  Каква ще е връзката между тези сили и НАТО.  Ако Русия отново започне бойни действия, това ще означава ли, че НАТО ще трябва да бъде въвлечен в тези бойни действия. Всички държави в НАТО декларират, че подобно нещо не трябва да бъде допускано - пряк сблъсък между НАТО и Русия, което би било предпоставка за много по-голям конфликт. Много въпроси има, които не са ясни", подчерта Ивайло Иванов.

“За да бъдат гаранциите достоверни и да тежат пред руската страна,  САЩ под някаква форма ще бъдат обвързани. Трябва да има ядрени гаранции, защото Русия е ядрена държава, а тези гаранции могат да бъдат дадени в най-голяма степен от САЩ. САЩ ще трябва да се ангажират, че са готови, ако Русия реши да изнудва европейските страни чрез ядрената карта или дрънкането на оръжия, че те ще парират тези руски заплахи със своята ядрена мощ.  Друг проблем е, че руската страна е декларирала, че Украйна трябва да разполага със съвсем редуцирани минимални военни сили. На второ място, че на територията на Украйна не трябва да има войски на страни-членки на НАТО. Тук се сблъскваме и с проблема как Русия би се съгласила на една подобна визия. И при какви случаи и ситуации тези сили ще бъдат активирани. Русия първо ще тества доколко този механизъм, този инструмент, който е създаден работи. Ще видим навлизане на някакви съвсем малки руски части в тази демилитаризирана зона, която най-вероятно ще имаме, да кажем с 10-20 танка, как ще реагират съюзниците и Украйна. Това е едно от големите притеснения на украинската страна, дали въпреки всички механизми, които бъдат разработени, тези страни ще имат желанието да се  противопоставят реално на Русия",  отбеляза Ивайло Иванов.

“От Украйна признават, че трябва да направят териториално отстъпки в замяна на мира, но тези територии няма да бъдат признати за руски от международната общност, въпреки, че ще останат под контрола на Русия. Компромисът, който Зеленски трябва да направи, да признае че Русия е окупирала до момента около 20% от територията на Украйна и ще остане под руски контрол за неопределено време. Тук няма никакво съмнение, че Русия няма да направи компромис  Украйна  само да декларира, че признава  териториите окупирани от Русия, тя претендира да получи дори територии към момента, които не е окупирала напълно. Но дори и запазването на сегашната фронтова линия, руската страна ще претендира за това Украйна да признае, че няма претенции към тези територии. Украйна няма как да се съгласи на подобно нещо, това означава, че в бъдеще при каквито й да е ситуации, чрез каквито й да е средства тя не може да претендира повече за тези територии. Тук има сериозно разминаване и трудно Русия ще направи компромис за това искане. По този начин тя си гарантира юридически и правно в бъдеще статута на тези територии", поясни Ивайло Иванов.

"През почивните дни бяха унищожени 40 цистерни с гориво в Запорожка област, всяка подобна операция малко или много нанася вреди на руските настъпателни действия. Забавянето на доставките на гориво и боеприпаси ограничава възможностите на Руската армия да провежда своите настъпателни операции.  Всяко подобно действие се отразява позитивно на Украйна, както и даването на разрешение Украйна да използва американски оръжия на територията на Русия , за да нанесе поражения на руските логистични вериги в дълбочина и да затрудни логистиката им. Очаквам Украйна да използва всяка възможност да нанася щети на руската логистика и да затруднява настъпателните й операции. Не е благоприятна ситуацията за промени в стратегическия подход спрямо войната в Украйна. През 3-те години от началото на войната Европа  не успя да се мобилизира и активно да подкрепи на политическо ниво Украйна. Преди няколко дни естонският външен министър каза “Ако бяхме доставили на Украйна през първата година-година и половина, това, което доставихме до настоящия момент, особено през последната година и половина от тази война, нещата щяха да изглеждат по различен начин". На второ място бъдещият американски президент не е най-подходящият от гледна точка на трансатлантическия диалог между нас и САЩ, така че ние да бъдем в по-силна позиция в отношенията си с Русия. Не тръгваме от най-добрата позиция, както по отношение на нашата мобилизация политическа, икономическа, военна, така и във връзка с отношенията ни със САЩ", заключи Ивайло Иванов.