Първите 100 дни от управлението на кабинета "Желязков“ определено бяха динамични. Властта премина през два вота на недоверие и политическа нестабилност, а също така преживя значителни промени в състава на коалицията. Това са големи промени за едва стодневно управление. Във фундамента на този кабинет беше заложена нестабилност, която не само се потвърди с времето, но и продължава да се задълбочава. Все по-трудно е да говорим за бъдещ хоризонт на управление. Турбуленцията през последните 100 дни показва, че не можем да правим прогнози за дългосрочна стабилност. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио "Фокус“ политологът Ивайло Илиев.

"Това, което аз видях като публичен образ на властта – оказа се, че той ще бъде жертван в името на включването на Делян Пеевски и "ДПС-Ново начало“ в мнозинството в името на по-голямата цел – Еврозоната. Но в крайна сметка в миналото също е имало исторически компромиси в името на по-големи цели. Все пак, буквално преди година имахме подобна ситуация, когато г-н Пеевски отново влезе в колаборация с властта по въпроса с Конституционните промени“, коментира той.

"По въпроса за Еврозоната трябва да отчетем още нещо – чисто като механизъм, влизането ни в еврозоната всъщност би следвало да зависи от положителния отговор на конвергентния доклад, който очакваме. Тоест, при евентуален разпад на правителството – да кажем, наесен – трябва да сме убедени, че това няма автоматично да спре присъединяването ни към еврозоната. Непрекъснато чуваме тезата, че публичният образ на властта ще остане стабилен и мотивиран до влизането ни в еврозоната, но тези процеси не трябва да зависят от присъствието или отсъствието на конкретни фигури във властта“, добави Илиев, като даде пример с приемането на България в Шенген по време на служебния кабинет на Димитър Главчев.

"Струва ми се, че ако получим положителен отговор по конвергентния доклад за приемането на еврото, не би следвало да поставяме на карта практическото ни присъединяване към еврозоната, независимо дали ще имаме редовен или нов служебен кабинет“, повтори политологът.

Ниското доверие към кабинета "Желязков“ той обясни като стандартна ситуация след първоначалния кредит на доверие. "Властта изхабява, Желязков не е изключение от това правило, няма как да се превърне в някакво положително изключение, като се има предвид динамиката. Все пак, трябва да отчетем, че все още не се наблюдава сериозен социален и обществен кипеж, подобен на този в съседните ни балкански държави. Имаше епизодични прояви през последните месеци – за цените на храните, насилието над животни, протестите след случая със Сияна, но няма натрупан онзи гняв, който да бъде възпламенен от една искра, която да залее улиците и да направи властта абсолютно обречена. У нас няма и натрупан капитал за ясна политическа алтернатива, която да подкрепи подобен срив на доверието към статуквото. Такава алтернатива може да бъде президентът Румен Радев, но според мен моментът вече или е изпуснат, или няма да бъде точният. Сравнявайки ни със съседните държави, определено не наблюдаваме ситуация, която кардинално да промени политическия небосклон в България към този момент“, каза още Ивайло Илиев.

Неговата прогноза е, че вотовете на доверие ще са обречени на неуспех дотогава, докогато самото мнозинство не вземе решение да се самосвали посредством излизане на някоя от партиите от управляващата коалиция.

"Раздялата между "Спаси София“-ПП-ДБ беше въпрос на време. Трябва да сме сигурни, че оттук нататък работата в София ще става все по-трудна и непредсказуема. Ще наблюдаваме все по-сложни договаряния на мнозинства и все по-блокиран кмет“, коментира още политологът. Според него този трус няма да се пренесе на национално ниво.