"По действителен случай“ на Делфин дьо Виган е книга за писането, за творчеството. Това е една от най-магичните книги, които съм чела, изключително филмово написана и много психологически издържана. Това каза програмният директор на Радио "Фокус“ Ива Дойчинова в рубриката "Дифтонг“ в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“. Книгата е екранизирана от Роман Полански.  

Главната героиня е писателка, която е изгубила вдъхновението си, чувства се изчерпана и безидейна. Тя изпада в депресия и се затваря в себе си. "Тя се отдалечава от съпруга си и от семейството си, за да започне да пише. Среща се с една тайнствена жена – Л., която започва да я преследва. Никой не може да разбере дали между тези две жени има сексуално напрежение или някакво отблъскване, или нещо, което ги кара да се самоунищожат“, разказа Ива Дойчинова.  

След инцидент с автомобил двете жени попадат в крайпътна канавка и се налага да пребивават заедно в една изолирана селска къща. "Те са отдалечени, обречени една на друга и реално взаимодействието между тях започва много да прилича на филма "Персона“ на Бергман, когато едната личност прелива в другата. Тайнствената Л. започва до такава степен да копира своята приятелка, че започва да пише с лявата ръка. Техният основен разговор е защо писателката не пише и какъв всъщност е нейният проблем. Стига се действително до опит за убийство и писателката се озовава отново в тази канавка, отровена с отрова за мишки, а тайнствената Л. изпраща свой ръкопис на издателката на писателката и тя е готова да го публикува, защото го харесва“, разказа още тя.  

Водещият на предаването "Един неделен ден по шосето“ Або представи романа "Тимбукту“ на Пол Остър. Главни герои в него са кучето Г-н Боунс и неговият стопанин поета Уили Г. Кристмас. "В момента, в който разбира, че умира, отива заедно с Г-н Боунс в Балтимор, за да намери своята учителка и да й занесе малко ключе за сейф на автогарата, в който е заключил всичките си неиздадени ръкописи. Главният герой е кучето, което разказва за това какво си мисли Уили. Г-н Боунс на няколко пъти в книгата изпада в едни много дълги сънища, които са един вид сюжет в сюжета. В тях кучето разговаря с Уили и тези техни разговори са абсолютно реални и имат въздействие върху истинския му живот“, разказа той.  

След смъртта на стопанина си Г-н Боунс тръгва да търси щастието си по широкия свят. Намира дом в задния двор на едно китайско дете, където живее тайно, докато бащата не го открива. Г-н Боунс бяга и намира дом при друго семейство. "След като кастрират кучето, то започва да води един все по-тъжен живот, въпреки цялата любов, която получава от това семейство. В един момент, когато семейството отива на семейна ваканция преди Коледа, го оставят в кучешки хотел, но той от мъка и от самота се поболява още повече и избягва. В края на книгата Г-н Боунс се озовава на ръба на една магистрала и започва да си мисли за Тимбукту. Тимбукту според Уили е отвъдното, където хората се преселват, когато свърши земният им път. Той е обещал на Г-н Боунс, че там има място за него“, разказа Або.