Романът "Крехар“ на Благой Д. Иванов се чете вихрено. Той не те оставя, дълбок е, на много нива е, а финалът е зашеметяващ. Книгата борави със страха, но в никакъв случай това не е основното. Има много дълбоко послание към хората, към мъжете и тяхното его, към звяра вътре в нас. Това каза програмният директор на Радио "Фокус“ Ива Дойчинова в рубриката "Дифтонг“ в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“ с водещ Або. 

По думите й с могъщото си въображение и сатиричен ум авторът успява много умело да съчетае една дълбока приказност с огромна ирония към жълтата преса, фалшивите новини и лековерието и с любов към науката. 

Историята в "Крехар“ се развива в един измислен резерват в България, който се намира около Карлуково и Луковит и в който се случват странни и страшни неща. Едно семейство с две деца отива там с каравана. Бащата решава да покаже на децата си как се бори страха, като самите те прекосят езерото, в което живее цяло семейство динозаври, които от време на време си хапват човешко, разказа Ива Дойчинова.  

"Авторът противопоставя две чудовища – едното е реално съществуващото, а другото е чудовището на егото, на толкова голямото желание да се докажеш, че да жертваш живота на собствените си деца и жена“, допълни тя. 

Водещият на предаването Або представи "Ане“ на Камелия Панайотова, който е дебютният й роман. "Книгата се чете на един дъх. Това е втората книга в живота ми, която след като затворих, усетих как просто въздъхнах с облекчение. Това е една цяла семейна сага, но някак си под всичко прозира един оптимизъм. Когато затворих книгата се усетих някак зареден“, разказа той.  

Романът разказва за тежкото детство на Ане, която е второ дете на своите родители. Още от самото начало става ясно, че баща й е разочарован от факта, че и второто дете е момиче. "Фигурите на родителите са много гротескно изрисувани – и двамата са алкохолици, влизат в разпри помежду си, включително физически. По-голямото момиче – Тея, остава винаги мълчалива и не се намесва в скандалите. Ане пък се опитва всячески да ги разтърве. Фигурата на бащата и на майката отсъстват в голяма част от детството на Ане. В ранна детска възраст тя бива изпратена при баба си на село, която я отглежда по не особено любящ начин. Тя е строг матриарх и не оставя Ане да живее живота си на дете. Ане се чувства много самотна в това село“, разказа Або.  

Към всеки човек в живота си Ане изпитва цял набор от противоречиви чувства, особено към майка си. "Тя ненавижда майка си, но същевременно я обича. Изпитва вина, неприязън, а на фона на всичко това – и безразличие“, допълни Або.