Да смяташ, че можеш да промениш или спасиш нарцисист, е един от най-големите капани, казва в интервю за предаването "Здравето на фокус“ на Радио "Фокус“ психологът и енергиен терапевт Ив Николова.   

Какви са най-честите проблеми, с които хората идват при Вас хората, г-жо Николова?   

Хората идват най-често с тревожност и стрес – поне по този начин те самите дефинират проблема. Каквото и да кажат, отдолу подтекстът е "Не мога повече! Просто не знам какво да правя. Търся изход“.   

Това означава ли, че енергията, която ежедневно хвърляме, е насочена в неправилната посока, не ни носи удовлетворение?   

Не мога да кажа, че е неправилна. По-скоро виждам, че в последните примерно 30, 40, 50 години ние искаме много повече, отколкото дори са можели да мечтаят нашите баби. Търсим удовлетворение от живота, търсим дълбок смисъл, търсим философия. И по този начин се напрягаме допълнително, отколкото те, но и намираме отговорите също така. Затова смятам, че има повече напрежение в момента.   

Все повече хора се обръщат към терапевт, когато става дума за някакъв душевен проблем, но и голяма част от нас смятат, че биха могли сами да се справят.  Има ли някаква граница,  когато е по-добре да потърсим помощ, за да не потънем още по-дълбоко?   

Съвсем честно ще кажа – винаги е по-добре да се потърси помощ. Егото ни кара да си мислим, че можем да се справим сами. Стари програми от последните 100 години също ни карат да мислим, че нещо ни има. Ако го мислим като проблем, ще имаме срам и съпротива да потърсим помощ. Ако го разглеждаме като учене, разгръщане, творчески процес - да бъда още по-добра версия на себе си, да живея още по-добре, не е нужно да се чака.   

Когато човек потърси професионална помощ, винаги ли е готов  да бъде 100%честен и към себе си, и към терапевта, за да не подведе и терапевта, и себе си, и от това да произтече правилно лечение?    

Аз лично в моята практика не намирам нечестност. По-скоро е въпрос на незнание. Ние нямаме опита да наблюдаваме себе си директно и откровено, така че проблемът понякога е, че хората не знаят какво всъщност се случва вътре в тях, дълбоко в чувствата и емоциите им. Когато ги заведа там,  те сами го виждат и няма как да бъдат нечестни нито със себе си, нито с околните.   

Това ли е основният метод - човек сам да стигне до отговора?   

Смятам, че това е задължително. Аз лично практикувам 50:50. Ситуация, в която обяснявам какво виждам, по начин, по който човекът да може да го възприеме. Ако няма осъзнаване, не си постигнал абсолютно нищо за себе си. Няма значение колко книги ще прочетеш и колко пъти ще ти кажат едно и също нещо,  докато не стигнеш до своето "Аха, ето го! Да, разбрах го, видях го“.   

В търсене на щастие, на хармония, на любов –понякога попадаме в капани, в които нашата емоционалност и нашето самочувствие е потъпкано. Това най-често се случва в общуването с т.нар. "нарцисисти“. Доскоро мислех, че става въпрос за хора, които са просто влюбени в себе си. Оказва се обаче, че това граничи с болестно състояние.   

Точно така.   

Какво точно представлява нарцистичното разстройство?   

Наистина в екстремната му фаза граничи с психоза и недобро функциониране на самото същество отсреща. Хората могат да го разпознаят, когато в присъствието на такъв човек, те "се спихват“, започват да се чувстват по-неуверени и смачкани. Отсреща започва да им се вменява чувство за вина -  все бъркат, все са грешни, вината все е в тях. Тук могат да се запитат защо в този конкретен контакт се чувствам по този начин и излизам от общуванията все по-зле и по-зле, а в някакъв момент настъпва и депресия.   

Разбира се, за да влезем в общуване с такъв човек, най-вероятно той невинаги ни е карал да се чувстваме по този начин. Вероятно преди това е имало нещо друго, което ни е вкарало в подобни отношения?  

И да, и не. Те имат много страни, носят изключително много маски, защото техниката е точно като на паяжина. Искам да подчертая – изключително рядко са наистина психопатите в света, които нарочно създават тази лъжлива среда. Другите го правят много ефективно, но изцяло подсъзнателно, с техните собствени модели на оцеляване. Тези хора опипват, енергийно намират слабите ти места и точно там предлагат помощ, подкрепа или ласкаене – това е много често срещано. "Ти си най-великият човек, ти си страхотна. От кога те търся, няма други като тебе. Аз без теб не мога“ и всякакви такива суперлативи, които са абсолютна неистина. Но отсрещният човек  в този момент не разбира, че това не е истина, защото цял живот е чакал да чуе точно това.   

А самият човек, който изрича тези думи, вярва ли в тях или това е само прийом?   

Не, не, не. Абсолютно не. Тук вече идва психическото разстройство, в което те ще кажат, каквото и да е. Ако тези хора го знаеха, много от тях могат да изберат да се лекуват, но те не го знаят. Защото това е било единственият начин, с който да спечелят каквото и да е внимание в собствения си род и дом. Много често е наследено от поколения наред.   

Т.е. подобен тип поведение е проявление на травми, които са някъде назад в детството, в живота на този човек?   

Абсолютно, да. Травмите са систематизирани в рода и в социума от гледна точка на неполучаване на валидация, на  внимание, любов и грижа – "освен ако не правиш това“. Не манипулираш, не крещиш много силно, не избухваш гневно, не се подмазваш на мама или на учителката. Не трябва да забравяме, че злодеите не са имали друг избор в средата, в която са израснали, освен да станат такива. Това остава сляпа точка за тях. Затова толкова трудно тези хора изобщо се променят и лекуват.   

Казват, че всъщност каквото и да правим, ние сме водени от две чувства в живота си – едното е страх, другото е любов. Това означава ли, че нарцисистът основно е воден от чувството за страх в своето поведение?   

Изцяло, да. Дори смея да твърдят, че при тях усещането за любов е непонятно и не е активирано изобщо.   

Мъжете или жените стават нарцисисти? Има ли полово разграничение?   

Има леко, но аз искам да стоя настрани от това, тъй като наистина не искам хората да си мислят, че само мъжете са нарцисисти, защото не е така. Има много нарцистични майки, които реално създават тези нарцистични синове. Има наистина много злобни жени. Нека да не го правим само мъжки проблем, но се наблюдава изявен повече в мъжа. Мъжката енергия го прави по-видимо, по-грубо, по-директно, по-настъпателно, докато женската енергия го прави по-прикрито.    

Иначе казано, нарцисистът е някакъв свръхегоист, който иска да подчини всичко и всички около себе си на своите нужди, на своите потребности, без да се интересува какво причинява на отсрещната страна. Може ли така да се обобщи?   

Може да се обобщи така като краен резултат, абсолютно, да. Това е човек, който не знае как по друг начин да получава каквото и да било, и се възползва от всякакви видове насилие – вербално, грубост, грубо отношение, стига се до и физически бой.  Изключително много лъжи и успешни опити за промяна на истината, защото са тренирали цял живот да замъглят съзнанието на човекът отсреща, за да са им по-лесни за манипулиране.   

Дотогава, докато самият човек започне наистина да се съмнява в себе си и да продължава да търси само и единствено вината в себе си?  

Точно така, да. Защото този тип хора търсят за жертва всъщност хора, които искат да спасяват. Отсрещният човек, който аз наричам "енергиен донор“ – и аз съм била в тази категория.  Аз съм била от енергийните донори и много добре знам колко беше абсолютно невъзможно да видиш, да разбереш какво ти се причинява, а след това да повярваш, че наистина отсрещният човек ти причинява нещо нарочно и че това е паяжина, в която ти си влязъл доброволно, и продължаваш да се опитваш да спасиш другия човек. Това е една от най-работещите динамики: трикове, с  които нарцисиста привлича хора, които пък имат раната на изоставяне и които искат да спасяват целия свят – инстинктивно го правят.    

Вярно ли е, че според характеристиките на нарцисиста, 80% от мъжете са такива?   

Да, точно така. И не само мъжете. Огромно количество от хората проявяват нарцистично държание в днешно време, тъй като всъщност в миналото, още по-назад, е систематизирано насилието. Това е глобален проблем, това е човешки проблем, който сега най-накрая съм много щастлива, че вече в последните 10 и особено 5 години всички хора започват да си задават въпроса "Чакай малко, защо се държат така с мен? Това не е ОК, не ми е приятно, искам да се държи светът по-добре с мен. И аз съм човек, и аз заслужавам място под слънцето“. Но в миналото насилието беше норма. Навсякъде – в офисите, в работата ти си подчинен, ти слушаш и изпълняваш. В училище си подчинен и бит, назад във времето и  нашите баби са бити. И това се счита за нормално. Ако ти хрумне да кажеш или да сметнеш, че не е нормално, си още повече бит и мачкан.   

Така че всъщност човечеството еволюира и затова виждаме тази промяна в съзнанието.   

Как да разпознаем нарцисиста? Ако, да речем, човекът, който подозираме притежава част от характеристиките, това автоматично ли означава, че той е нарцисист, или трябва да притежава 100% от описаните черти на нарцисиста?   

Не, в никакъв случай не трябва да притежава 100% от характеристиките, защото има много различни начини, по които хората проявяват това държание. И също така искам хората да избегнат нуждата да диагностицират категорично. Първо, в живота няма нищо категорично и няма да им помогне в дългосрочен план. Това, което ще помогне на жертвите на психическо насилие, е да започнат да наблюдават как се чувстват самите те. Нарцисизмът всъщност работи с логиката. Много често нарцисистите са усъвършенствали аргументирането и логиката и са вкарали своите жертви в позиция на отбраняване, на обяснителен режим, съответно те са свикнали да се защитават логично. И когато такъв човек започне да се чуди: "Аз съм ли или не съм?“. Щом не се чувства добре сърцето им, душата им, смачкани са и чувстват дълг да се обясняват надлъж и нашир, да защитят своята позиция – да, имат работа с нарцисист.   

Защо обаче, въпреки тези негативни емоции, които изпитваме, продължаваме да оставаме в такива връзки?   

Защото тези хора, и аз съм от жертвите, пак ще подчертая, не говоря просто отстрани – ние израстваме с огромна травма на изоставяне, на невалидиране и динамиката се получава всъщност перфектна, много болезнена. Това се нарича също Стокхолмски синдром –оставаш там, където те бият, където не е хубаво. Телесно, подсъзнателно си програмиран, че това е нормално, да се държат така с теб, че можеш да помогнеш – това е голям капан, че ще промениш човека отсреща и че ще го спасиш. Той винаги е в някаква криза, някаква драма, някакви проблеми, все на него всичко му се случва и ти долиташ на помощ. И съответно биваш връщан с такива аргументи и с такива доказателства – че без теб не можем и ти си най-най.   

А всъщност, колкото и да вярваш в себе си, в методите си, ти във всички случаи не можеш да промениш такъв човек, така ли?   

За съжаление, наистина за съжаление, за съжаление статистиката показва, че не. Има – аз съм срещала само един сигурно за 20 години и повече такъв човек, който се е себеосъзнал. Трябва отвътре душата му да каже "Не така, нещо се случва“, за да прогледне, защото това е слепота, наистина.   

Добре, но голяма част от тези хора са и родители.   

О, да.   

Това означава ли, че те по същия начин се отнасят и към децата си?   

Много зле, да. Много зле, много тъжно. Виждате го по улиците, можете да слушате хората как говорят за децата си по улиците. Наистина, къса ми сърцето, но да, неосъзнато е. Ако им го кажеш, ако си тотално страничен човек като мен и искаш да им го кажеш, ще изригне гняв. Това е една  от най-силните им характеристики. Не може да се говори за тях. Това е забранено. Не можеш да им донесеш проблем с нещо, което те правят. Ще има много голяма реакция отсреща, гняв, наказание, отдръпване, скъсване на връзката, скъсване на приятелството, мълчание със седмици наред и месеци дори, за да те измъчат, докато ти кажеш "Добре, добре, няма да говорим за това“.   

Ако им се посочват техни положителни качества, това по-печеливш начин за комуникация  ли е?   

Със сигурност се спечелва мир, но енергийният донор по принцип винаги е в ролята на "да има мир“. Целият му живот минава така – да омекотява ситуации, пренебрегвайки себе си, пренебрегвайки душата си, вътрешните си нужди и чувства. Дори тези хора не знаят от какво имат нужда. Толкова са потиснали и избутали собствените си сигнали от вътре, че външният свят, външните хора – съответно нарцисистът, са по-важни от тях самите. И да, това е работещ модел, но ти оставаш ощетен и след това болен. В крайна сметка някакъв вид болка ще се прояви в теб, било то емоционална, психическо отклонение - например тревожност и паник атаки. Всякакви отклонения на нервната система, в които има тремори, безсъние и съответно боледуване, за което хората казват "Ох, не знам откъде е, не знам откъде е“. Като се поровим, е от систематично и дългогодишно себепотискане.   

С какви травми се излиза от една такава връзка и има ли спасение?   

Абсолютно, абсолютно, 100% има спасение. Това е задължително да го кажа 10 пъти. Има спасение и дължите на себе си и ако имате деца, на децата си и на всички други, които имат контакт с вас, дължите им да работите върху собствения си изход.   

С какви травми се излиза? - потиснато самочувствие, ако е имало преди някакво самочувствие, може да бъде смачкано до абсолютната нула. Чувство на безизходица, чувство на отчаяние, дълбока депресия – много, много черни дупки, в които се завихря негативната енергия вътре в човека, тъй като нашата енергия работи с натрупване. Ако си позволяваме да слизаме по спиралата в негативност, тя продължава само надолу, докато не направим избор да започнем да въртим енергията си  вибрационно нагоре, разбира се, с всякакъв вид подкрепа.   

А може ли да започнем да лекуваме психологическите травми, оставайки във връзка с подобен човек?   

Абсолютно, да. И в много случаи е задължително. При мен, когато дойде клиент, който вече е осъзнал, че е с нарцисист, първият ми въпрос е: каква ти е целта – да останеш или да си тръгнеш, защото имаме различни подходи и техники.   

Силно препоръчвам всички, които са или мислят, че са мачкани и се държат грубо с тях – това е достатъчно, не е нужно да брандираме, че е нарцисист, "Държат ли се лошо с теб?“, това е достатъчно – да започнат да работят върху себе си, защото те всъщност информират света как да се държи с тях. Не искаме да си го признаем, но ние сме позволили да се държат така с нас дълги години, може би цял живот. В повечето случаи такива хора се оглеждат около себе си и казват "Ама те всички са такива, хората, са такива“. Да, обаче не. Не са хората такива, а само хората около теб са такива и ти трябва да излезеш от това обкръжение.   

Излизайки от тази роля на жертва, и поставяйки ясни граници в отношенията, това ще промени ли отсрещната страна по някакъв начин?   

Да, променя страната отсреща, но не по начина, по който си мислим, че променяме човека, като "Моля те, промени се, направи това за мен“ и т.н., а обратното – "Аз вътрешно израствам“. Трябва да се влезе дълбоко в подсъзнанието, да се намери това малко детенце, което всъщност не е израснало, и да се помогне на него, на вътрешния Аз да получи достойнство. Като влезе човек с достойнство, човек със самочувствие, със здрава енергия, няма как да се опитват да го хапят, това вече не работи. Да, динамиката се променя, човекът отсреща се променя, но чрез твоето собствено вътрешно укрепване на достойнството и самоуважението, не по друг начин.   

А как на практика се случва това? Как започваш да имаш по-голямо себеуважение към себе си?   

Първо – наблюдение къде омекваш, къде поддаваш, къде угаждаш и къде спасяваш. Наблюдение, наблюдение, медитация, четене. С четене е хубаво да информираме ума, но след това трябва практика. Трябва да се хванеш сам, трябва да се хванеш в крачка. Тета медитацията, която е "Как се чувствам в момента, какво в мен боли“ и наблюдаване на твоята вътрешна сянка, помага много.   

Това е нещо, което аз правя във всяка сесия – влизам в тандем с хората дълбоко и ги уча как сами да го правят. Трябва да го правиш в крачка, в момента, в който ти се случва това, да го хванеш и след това да си кажеш: аз ще помогна на себе си, аз ще избера себе си. Това е първото голямо решение, което трябва да вземеш в живота – не мога повече да спасявам другите.   

Предполагам, че не е кратък периодът, в който човек се учи да казва "Не“ и да чува повече себе си.   

Да, точно така. Този период може да бъде много дълъг. Може да отнеме 20 години, и повече съм виждала, изобщо да стигнеш до това решение, да разбереш, че другите методи, другите надежди, които си имал, всъщност не работят, че само се залъгваш. Това само по себе си е много дълъг период.   

След като вземеш категорично, радикално решение, че аз ще се излекувам и ще помогна на себе си, тогава в зависимост колко си смел и колко често работиш, средно между 6 месеца до 2-3 години.   

Ако ти успяваш в този път и започваш по-ясно и по-категорично да отстояваш себе си, това означава ли, че нарцисистът по един естествен начин ще се отдръпне от теб?   

Много често да. Много често израствайки, виждаш в какво си се забъркал и просто започваш да искаш да се махнеш. В крайна сметка, след получаване на всички твои уроци в този процес на израстване, естественият процес е раздяла. Много рядко, изключително рядко – мисля, че имам само двама такива клиенти, които са си останали с нарцисиста, напълно осъзнавайки, че отсреща имат болен човек и по някакви си други причини, защото има, разбира се, много фактори – има деца, има живот, има битовизъм, в който те искрено предпочитат да си останат с този болен човек, но той ни ги афектира вече по абсолютно никакъв начин.   

Ролята даже се обръща – нарцисистът става като болно дете, а пък другият човек вече си живее живота.   

Да, точно това щях да попитам – как реагира нарцисистът на поставянето на лични граници и на това отсрещната страна да изисква от него?   

Много зле. Много добър въпрос, благодаря за това, забравих да го спомена. В самото начало бъдете готови, че ще бъде използвана цялата артилерия, неща, които не сте виждали, когато започнете да казвате, да имате глас, да изисквате място под слънцето за себе си. Тогава става наистина страшно.   

Казвам го не за да плаша, просто хората трябва да разберат. Нарцисистът те изолира, оставя те безпомощна, изолира близките ти, изолира приятели, нямаш среда, нямаш нищо.   

Затова в самото начало трябва да се процедира бавно и да се знае, че ще извади всичките си манипулативни, агресивни и заплашващи методи. Много често съм ходила в съд с мои клиентки, защото е трудно, докато се отърват от всички пипала, където нарцисистът е успял да прокара своя контрол, просто е обсебил целия живот на този човек. И наистина трябва да се процедира внимателно и правилото е "Никога сам, никога, никога сам“. Всички да са на твоя страна.   

Може ли да се приеме, че ако сме били в подобна връзка дълги години, най-ярката характеристика е, когато осъзнаем, че сме зависими във всяка една сфера от този човек?   

Нямаме пари, нямаме контакти, нямаме кариера. Тотална зависимост.   

Да, колкото по-зависими и безпомощни се чувствате, толкова повече трябва да се стреснете и да прецените какво ще правите с живота си оттук нататък. Има хора, които по никакъв начин не могат да намерят подкрепа. И си спомням сега за една жена, на която й казах, защото тя ми обясни какво се случва – супер сериозно насилие, побоища, много тежко беше. И в провинцията, в малко градче – просто нищо не може да се направи. И просто й казах: говори с който и да е. Започваш да говориш с непознати мъже. Няма значение, че те е срам. Това вече е критична ситуация и трябва да се спасяваш. Започваш да казваш на всички, какво ти се случва. Това е. Никога сам.   

Психическото насилие, което упражнява нарцисистът може ли да е още по-сериозно от физическото?   

Аз мятам, че да, тъй като то е много прикрито и работи на много дълбоки нива на контрол върху самия човек. Той седи и не знае как да излезе.   

По един и същи начин ли се държи нарцисистът вътре в семейството и извън семейството? Как изглежда той за останалите хора?   

Да, много добър въпрос. Маската е плътна. Навън те са най-великолепните, най-помагащите, най-добрите хора. Изглеждат успели, изглеждат просто ангели. И във вътрешния си кръг са свирепи, злобни и лоши.   

И заради това на думата на жертвата би се погледнало с много по-голямо недоверие?  

Точно така. Изолацията е тотална в някои случаи. Просто зависи колко време си седял така и какъв човек имаш насреща. Не всички са така, но просто да – има симптоми, за които никой няма да ти повярва в началото. Трябва да продължиш да се бориш и да говориш.   

Голяма част от хората, казват, че в едно общуване не може без компромиси. Къде е границата между компромиса и това да кажеш "Стига!“?   

Ооо, границата, за мен сега, с толкова опит, е много ясна. Но знам, че за хората, които са в такава ситуация, не е ясна изобщо. Затова пак ще обърна внимание на въпроса  - как се чувстваш? Компромисът в една хармонична връзка не боли и не те унищожава, не те прави парцал, а другия – по-добре и по-велик. Това е тотално източване на жизнената ти енергия.   

Компромис е в кой ресторант ще отидем днес, скъпи – този или този? Ооо, добре, хайде днес ще отидем тук, защо не? Това няма нищо общо.   

Росица АНГЕЛОВА