В миналото българинът е посрещал Коледа скромно - с постната вечеря на Бъдни вечер, с молитва и пита, с коледарите, песните и заклинанията за здраве и берекет. След Освобождението ритуалите за Коледа и Нова година в България бързо започват да се европеизират.

"В банкетната зала по стар немски обичай бе поставена голяма коледна елха със запалени свещи, а под нея - чинии със сладкиши и подаръци".

Годината е 1880. Княз Александър Батенберг организира коледен бал. В Княжеския дворец светва коледна елха - непозната до този момент традиция в България. Поканени са 116 гости, на които е сервирано шампанско и бургундско вино. Случва се Коледа "както е в Европата", отбелязва столичната общественост тогава.

"Сладкишите и сладките ястие тогава са били особено атрактивни, защото не са характерни за българската кулинария по това време. Целта на княза е в крайна сметка да привнесе част от тази европейска култура и в България, най-вече чрез примера на управлящия монарх", разказва пред БНТ д-р Божидар Първанов - Институт по етнография и фолклористика.

Първата домашна елха била в жилището на министър-председателя Стефан Стамболов. Била украсена с гирлянди, стъклени топки и бляскави играчки. След края на коледния прием гостите получили правото да отнесат по една играчка за спомен. "Да те поканят на елха" било голяма чест.

"Наричали са го също и "Да отидеш на елха", защото елхата тогава се появява така да се каже изневиделица. България трябва да направи един много голям скок след освобождението, за да влезе в семейството на цивилизованите народи. Такива културни прояви са били шок за много хора. То е градска легенда, но не е и съвсем легенда, ами си е истина, много от първите посетители тука в Двореца, които са идвали да се запознаят с княза са се събували пред вратата на балната зала", посочи д-р Божидар Първанов - Институт по етнография и фолклористика.

Новата коледна традиция се харесала на столичани. Започнала размяна на коледни "подвижни картинки" - пощенските картички. От този период са и първите сведения за използване на "огнени играчки", както наричали зарята.

"Появяват се пазари за елхи, украсяват се елхи по училища, по обществени сгради, става част от културата. Децата започват да очакват подаръци", посочи д-р Божидар Първанов - Институт по етнография и фолклористика.

В края на 19 и началото на 20 век коледни дежурства по българските земи давали и Дядо Мраз, и Дядо Коледа.