Решихме да направим събитие, което да представя площад "Славейков“ от първите години след Освобождението до средата на ХХ век, тъй като тогава площадът се сдобива с днешния си облик. Това каза създателят на "Бохемска София“ Виктор Топалов в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“. 

Заедно с урбаниста и създател на страницата "Исторически маршрути“ Здравко Петров те разказват за историята на площад "Славейков“ и някои от популярните сгради там. "В "Архикултурни разкази“ комбинираме нашите истории за архитектура и култура. Здравко Петров вече в продължение на шест години води исторически маршрути, в които разказва за архитектурата и архитектите на София. Аз ще допълня с истории за това какъв е бил културният живот на площада, кои са известните хора, които са живели на самия площад и около него. Смятаме, че по този начин ще успеем да върнем нашите гости в миналото, когато площадът е кипял от живот. Той е бил място, на което са се събирали редица интелектуалци. Ще си разкажем за поети, писатели, художници, историци. Няма как да подминем и сградите. С него си говорехме, че е важно да представим фасадите и това, което се е случвало зад тях“, разказа Виктор Топалов.  

Информация за площад "Славейков“ те черпят от спомените на съвременници и от исторически карти на града. На мястото на днешния площад в периода на османска власт са съществували няколко конака и няколко джамии. Най-подробна информация за площада има в "Затрупана София“ на Кирил Христов, където той разказва за турското гробище, което се е намирало на площада. През площада е минавала и подземна река, която при дъждове е наводнявала улиците в района, разказа създателят на "Бохемска София“.  

През 20-те и 30-те години, когато се изграждат първите жилищни кооперации в София, една от къщите, които площадът губи, е домът на Петко и Пенчо Славейкови и домът на Иван Славейков. "Тези къщи са били едни от малкото останали турски сгради в района и естествено, инвеститорите насочват погледи натам. Още тогава излизат интелектуалци със становище за това колко е ценно да пазим тези сгради“, отбеляза Виктор Топалов.  

Здравко Петров разказа за ул. "Самоковска“, известна днес като "Граф Игнатиев“, и кафене "Бахшъ“. Точната локация на кафенето не е ясна. "Това е било най-главното кафене на османска София, където са се събирали много от турските първенци. Това е място, преплитало всички истории на София още преди Освобождението. След Освобождението то продължава да бъде пресечна точка на градския живот“, поясни той.  

Площад "Славейков“ минава няколко етапа на планиране преди да достигне до сегашния си облик. "В края на ХІХ век имаме един площад, придобил вече своята правоъгълна форма и чисто градоустройствена визия, която познаваме, но със съвършено различни сгради. В началото на ХХ век се появяват сецесионови къщи.“ 

От средата на 20-те години площадът придобива днешния си облик.  

Първият градоустройствен план на столицата е утвърден веднага след Освобождението, още 1881 г., но минават доста години преди той да се приложи. "Особено важна е ролята на Димитър Петков, който като с една брадва разчиства София. През 20-те години нещата вече се развиват на пазарен принцип. Във втората половина на 20-те и 30-те години има един бурен период на строителство и много от старите къщи се събарят и на тяхно място се появяват високи жилищни кооперации“, разказа още Здравко Петров.