Инж. Николай Въжаров: Санирането у нас е лобистко, в защита на "групировки по интереси"
© Фокус
"Опитахме се още в началото, когато се разбра, че има намерение за сериозно саниране, да предложим добре структурирана концепция, която беше ориентирана към голям брой жилища. Не мога да преценя защо не бе приета. Докато тези програми, които се ползват сега, са твърде ограничени", каза инж. Въжаров, като допълни: "Както знаете, последните години, дори с доста пари, са се направили, хайде да не казвам бройка, за да не подведа някого, но твърде ограничен брой жилища са санирани. И при това, проектите, които се направиха за саниране и контролът върху санирането, не притежаваха, как да го нарека, европейско и световно качество. До голяма степен бяха любителски, до голяма степен бяха лобистки, за да се защитят интересите на малка група фирми или да ги нарека "групировки по интереси". И не се получи сериозен ефект от това саниране. Прекалено много декорация, малко топлоизоация, повече цветничко, шаренко да се радват хората, че сградите изглеждат добре, но съдържанието вътре под красивата обвивка, не се оправи. Това не е саниране".
По думите му, без да се направи сериозна проверка, конструктивна проверка на сградата, която подлежи на саниране, се нарушава един основен принцип – приципът за устойчивост на извършената работа, за устойчивост на разходите, които се правят в тази работа.
"Ако една сграда е прегледана надве – натри и някой небрежен контролиращ каже "хайде, пускай, ще мине работата", а тя съдържа в себе си каверни в бетона, недобре опазени връзки, метални връзки между панелите, когато има корозия дори в бетона в сутерените, когато има течаща канализация и се допускат такива сгради да бъдат санирани, това е груба грешка. Това е безсмислено похарчени пари", каза той.
Инж. Въжаров коментира и качеството на панелното строителство, което е преобладаващо в градовете у нас, и издръжливостта му при земетресение: "Безспорно е, че панелните сгради са гъвкави. Те са своеобразни кутии с доста свободно свързани ръбове и те могат да се люшнат и да се върнат обратно. Но до определено ниво, до определена степен. Когато се разкъсат връзки, когато се стигне до нарушаване на свързаност между панелите, тази сграда може да изглежда здрава отвън, но във времето тя вече е много опасна. Затова винаги сме ратували за процес, при който да се контролират тези връзки. Те могат да са корозирали, могат да не са защитени. Ако това не се свърши, особено при панелните сгради, най-вече при панелните сгради, процесът е компрометиран".