Инж. Кремен Георгиев: Цената на газа трябва да падне драстично, за да се намали цената на топлинната енергия
© Фокус
Имаме топла зима, изключая последните дни, когато падна сняг в София. При условие, че има топла зима означава ли това, че ще плащаме по-малко за парно при условие, че не го ползваме толкова често или толкова силно?
Всъщност, това е впечатление така да се каже за топлата зима, тя е съвсем малко по-топла от предната, ако погледнем средномесечните температури до сега. Пак изключвам последните няколко дена, защото всички знаем как се чувстваме навън. Така че дори при едни и същи условия, абсолютно едни и същи условия няма как да плащаме по-малко или същото, защото цената е различна. Миналата година на 1 юли се определиха цени с 30% средно за страната по-високи за топлинната енергия. Наистина след това се намали ДДС-то от 20 на 9%, което намали малко този шок, но така или иначе общата цена пак остава по-висока.
При условие, че цената на природния газ в последните месеци върви надолу, няма ли да се отрази всъщност и на цената на парното ни?
Тя в последните месеци върви надолу, но за съжаление преди това, преди да започне отоплителният сезон вървеше рязко нагоре, и то с много по-бързи темпове. Така че към момента тя приближава цената, според която се определя цената на топлинната енергия, само че все още е отгоре. Така че няма да говорим за увеличение на цената до края на регулаторния период, който е за 30 юни, но и за намаление също не можем да говорим.
През месец февруари няма да има промяна в цената на парното и природния газ, а какво да очакваме през март? Вие казахте, че няма да има промяна до края на отоплителния сезон, така ли?
До края на отоплителния сезон не, само дори до края на регулаторния период, който е до 30 юни, т.е. ще имаме примерно месеците април, май, юни ако нямаме отопление за битово горещо водоснабдяване, пак енергията ще е на същата цена.
Да ви попитам топлофикациите имат ли задължения към момента, тъй като знаем, че от години наред се говори за това, че имат задължения? Справят ли се в момента? Каква е ситуацията там?
От няколко години е трудно да се обединят всички под наименованието "топлофикациите", особено ако говорим за газовите, тъй като "Топлофикация София" остана единствена със задължения към "Булгаргаз", останалите след либерализацията на пазара успяха да погасят своите задължения към "Булгаргаз". И в момента имат разбира се, но те са от ранга на текущи, така да ги наречем.
Т.е. по-малките са успели, а по-голямата не. На какво се дължи това?
Въпрос на мащаб.
Инфлацията и недовзетия приход на топлофикационните дружества, визирам "Топлофикация София", заради по-висока цена на газа от 1 юли миналата година в сравнение с прогнозната цена, ще доведе ли до намаляване на сметките ни за парно и топла вода, например за следващата година?
Недовзет приход означава, че този приход трябва така да се каже да се довземе, т.е. да се отрази на цените. Така че точно обратна е логиката. Ако този недовзет приход трябва да влезе в цените, те ще се увеличат. По същата посока действа и инфлацията. Така че на практика цената на газа трябва да падне драстично, което е много малко вероятно, за да има някакво намаление на цените на топлинната енергия. Т.е. не може да го очакваме или да се надяваме на това към този момент.
Т.е. потребителите ще плащат високи цени?
Да кажем поне същите, като сега.
Първо искам да ви попитам може ли да се откажем от парното? Ако имаме парно в дома ни и не искаме да го използваме, защото не ни харесва цената, не ни е достатъчно топло, живеем в блок обаче, можем ли да се откажем от него?
Много важно уточнение тук беше живеем в блок, тъй като блокът е на практика етажна собственост, т.е. ние притежаваме една част от тази сграда, която се отоплява цялата. Така че предвид колективността на тази услуга самосиндикално в отделен апартамент не можем да се откажем. Затова трябва реши общото събрание иска ли да има парно в блока или не. Едва тогава може да настъпи някаква промяна.
Масово обаче хората си махат радиаторите в апартамента, остават тръбите, точно защото е обща част, но ние продължаваме да плащаме за тези тръби?
То това е някакво впечатление, което е малко грешно насадено. Махането на радиаторите беше масова практика преди доста години. А сега е достатъчно да се затвори кранът на радиатора и уредът да отчете нула и ефектът е такъв все едно радиаторът е свален. Това, което се казва, че се плащам за тръбите, всъщност не е точно така. Независимо дали минават тръби през дадено помещение, апартамент или не, това няма значение, тъй като проектантът при изграждането на сградата и отоплителната инсталация е решил къде преминат тези тръби. Идеята е в това, че на практика се отоплява цялата сграда. Така че това, което плащаме, т.нар. "за тръби“ е плащането на общите разходи за отопление, т.е. тази топлина, която остава вътре в сградата, не се излъчва от радиаторите.
Т.е. не е необходимо ние да си махаме радиаторите, просто трябва да затворим крана.
Не е необходимо. Дори да отрежем тръбите, само ще попречим на съседите да се отопляват, ако те желаят да правят това. Така че. Препоръчвате да не се прави.
А когато има авария на парното, останем без парно, останем без топла вода, какво можем да направим ние като потребители? Може ли по някакъв начин да ни възвърнат част от парите, да получим някаква компенсация за това, че примерно сме стояли един ден без топла вода и без парно?
Сега, въпросът е в това къде е възникнала тази авария? Не говорим от какъв вид е тя, нямате парно в крайна сметка. Границата на собственост на отоплителните инсталации или системи е абонатната станция или топломера, който е търговски уред, измерва в мегаватчас и топлината енергия, които имат своята цена. Така че ако аварията е от страна на топлофикация, т.е. в топлопреносната мрежа, тя е длъжна максимум, максимум говоря, до 48 часа да отстрани тази авария и да възстанови топлоподаването. Естествено, 48 часа е доста дълъг срок, да кажем в 95% от случаите топлофикация успяват да се справят доста по-бързо. Обаче, ако се прескочи този срок и абонатите останат повече от 48 часа без отопление, тогава топлофикациите са длъжни да начислят, т.е. да направят отстъпка от цената или компенсация на абонатите в размер на недоставената топлинна енергия, т.е. това, което биха доставили за този период, но не са го доставили, трябва да дойде като отстъпка за абонатите.
Имаше една такава ситуация: 24 часа без парно, от време на време се чува обаче, че явно се работи по парното, и всъщност просто по тръбите се чува, че започва да се подава. Въпросът е следният: ние по този начин не можем да се възползваме от компенсация, защото реално има някакво действие на затопляне на самия радиатор, но реално то не топли. И по този начин "Топлофикация" се спасява.
Говорим за възстановяване на нормално топлоподаване. Т.е. ако се подаде някаква топлинка, която естествено не върши работа, т.е. не са достигнати технологично необходимите температури към този момент, това не се смята за отопление. Така че говорим за истинско възстановяване на топлоподаването. Другият момент е когато т.нар. "авария“ е възникнала във вътрешната отоплителна инсталация, която е обща собственост на етажната собственост. Там вече трябва да се справяте сами. Не че в някои случаи топлофикация не помага в по-сложни ситуации, но презумпцията е, че собствеността на абонатите трябва да се управлява и да се ремонтира и поддържа от тях самите. Т.е. никой не може да очаква примерно да дойде да ви смени радиатора, ако е пробит и т.н. Тръбите, примерно ако са спукани вътре в сграда, с това трябва да се справя етажната собственост.
Кога ще отпаднат тези изравнителни сметки?
Той проблемът е един и същ, не само за софиянци, и във всички градове, в които има парно, защото топлофикациите работят на базата на една и съща нормативна уредба. Така че към момента предвид колективността на тази услуга топлоподаването и уредите за дялово разпределение, които на практика не измерват топлинна енергия, а относителни единици, т.е. от тази енергия, която е измерена от търговския уред, топломер, в абонатната станция, каква част е изразходил съответния радиатор и респективно имот. Затова към момента се налага да се правят изравнителни сметки, защото тези уреди към днешна дата могат да се отчитат само визуално. Т.е. трябва да влезе определен специалист в апартамента, да обходи апартамента, визуално да отчете уредите, да запише показанията, и тези показания правилно да се въведат в съответния софтуер. Т.е. първо, че имаме едно неудобство при посещението на дома, второ, имаме една голяма вероятност за грешка при цялата тази процедура: при самия отчет, при нанасянето на данните в протокола, при нанасянето им в софтуера. Така че в нормативната уредба вече е определен срок 2027 година, до когато трябва всички уреди да бъдат заменени с такива с дистанционен отчет. Това на практика изглежда така, че когато всеки месец един човек да го наречем с едни устройства ходи из квартала и събира данните от уредите, които са вътре в апартаментите. Т.е. няма посещение на апартамента, няма чакане на отчетник и т.н., няма гледане, записване и пренасяне на някакви данни ръчно, т.е. цялата тази информация автоматично се налива в софтуера. Т.е. дори и възможността за грешка е сведена до абсолютен минимум. И най-важното, което е, ние всеки месец получаваме окончателна сметка, т.е. отпада необходимостта от изравнителна.
Много ви благодаря за този разговор.
Много ви благодаря.