Институтът по пътна безопасност излиза с позиция относно предложените промени в Закона за движение по пътищата, като ги нарича "поредните кръпки на парче", показващи безсилие и некомпетентност. 

"Фокус" публикува позицията на Института без редакторска намеса:

На 26.04.2023 г. с Вх. № 49-354-01-8, група Народни представители внесоха за пореден път предложения за промени в ЗДвП, които са искани от Общините. Промените са насочени към предоставяне компетентност на Кметовете да изграждат паралелни структури за контрол за движението по пътищата, в т.ч. да поставят и управляват собствени автоматизираните технически средства и системи (АТСС), а чрез тях да установяват и налагат наказания. Основният фокус е поставен върху издаването на Електронни фишове и възможностите за проверка за липса на връчени/платени задължения към КАТ, не само от водачите, но и от пътниците в автомобила.

Дали новите разпоредби ще спомогнат за реализиране на поставените от вносители цели? Краткият отговор е НЕ! Мотиви зад Становището ни са следните:

1.       Създава се икономическа изгода за общините да издават електронни фишове (ЕФ) и да събират глоби. По своята същност контролната дейност не бива и не е правилно да води до приходи за бюджета на съответния контролен орган, тъй като е предпоставка за конфликт на интереси и генериране на корупционен натиск, за разлика от издаваните от МВР електронни фишове и наказателни постановления, приходите от които се предоставят на Фонда за безопасност на движението по пътищата. Предлаганите промени предвиждат 70% от глобите да се предоставят на бюджета на съответната община. Този текст ще доведе до два проблема. Първо, парите от глоби ще са безотчетни, т.е. няма да се събират целево, ще се разходват наравно с всички постъпления и ще са на едно ниво с приходите от данъците, като значимост. Второ, не става ясно как точно ще си плаща задължението нарушителя по една сметка или две отделни. По-вероятно е да се реализира втората възможност, която може да доведе до объркване, тъй като общините са 265 и всяка има собствена сметка. Какво ще стане в случай, че общината смени обложващата си банка след връчване на ЕФ, не е ясно.

2.       Вместо да се въведе връчване чрез електронно известяване и предоставяне на цялата преписка през Системата за сигурно електронно връчване, се залага на доказано неефективния подход за връчване на място и на "късмет“.

3.       Никъде в законопроекта не се споменава, а и в общественото пространство не е споделяна идеята общините да предоставят своите АТСС на Пътна полиция, която да ги ползва. Повече от 10 години, МВР с ограничения си брой АТСС не успява организира на централно ниво, своята дейност по контрол, какво ще стане когато 265 общини с различно ниво на административен капаците започнат да генерират ЕФ ?

4.       Приложена предварителна оценка на въздействието е невярна по отношение на Анализа на разходи и ползи и Административната тежест и структурни промени.

Контролът за спазване, на който и да е закон не следва е ПРИВИЛЕГИЯ на контролния орган, за да решава ДАЛИ и КОГА да контролира. Напротив, ако общините и техните служители ще участват в контрола на движението по пътищата, то те трябва да ясно определено и да е ПРАВОМОЩИЕ.

На следващо място, трудно би могло да се приеме, че допълнителните контролни правомощия няма да доведат до тежест върху работата на Общините. Това е така, защото у нас липсата на правилен подход, води до множеството установени нарушения от страна МВР, а това неминуемо води и до съдебни дела. Ако вземем територията на СДВР, която е рекордьор по невръчени ЕФ и НП – около 280 000, няма как логически да приемем тезата, че допълнителни над 500 000 преписки, не биха довели до тежест. Общините, които притежават изградени системи ще трябва да отделят средства за ежегодния метрологичен и технически контрол за тези АТСС се заплаща, което е по някаква причина е пропуснато от Вносителите на Законопроекта. Без анализ остава как ще се отрази на общините, които нямат налични АТСС или по-точно как така закупуването и изграждането на системите не води до тежест за бюджета?

На последно място се казва, че приходите от глоби, ще подпомогнат поддръжката и развитието на системите за контрол, което само по себе си логически не допуска постигане на целта за намаляване на нарушенията, тъй като именно приходите от тях издържат системата.

5.       Предложението е предпоставка за създаване на втора ситуация "Пролеша“, защото давностните срокове за Електронните фишове остават непроменени, а според действащата нормативна уредба в резултат на Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г., абсолютната давност изтича след 4,5 години!!! Не е трудно да си представим, как една община с малък административен капацитет и голям брой установи нарушения в даден период, в сегашната ситуация може да ги издаде с огромно закъснение и по този начин да превърне всеки шофьор в "джигит“ и "системен нарушител“.

Всички предложени промени са поредните кръпки на парче и в годината на местните избори са поредния инструмент за евтин политически ПР, който показва само едно – безсилие и некомпетентност !

Затова считаме, че настоящия Законопроект не трябва да бъде приеман в този му вид, а всички институции трябва да си подадат ръка и заедно с неправителствения сектор да впрегнат усилия в изработването на изцяло нов Закон за движението по пътищата, който да отговаря по адекватен начин на действителността!"