Институтът GATE към Софийския университет откри новата си високотехнологична сграда в столицата. На тържествената церемония присъстваха премиерът акад. Николай Денков и вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел. Събитието се състоя в кампуса на Софийския университет на бул. "Джеймс Баучер“, където е разположена новата сграда.

Проектът се финансира по  програма Хоризонт 2020 WIDESPREAD 2018-2020 TEAMING Phase 2 и по Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие.

Изпълнителният директор и ръководител на Изпълнителна агенция "Програма за образование“ проф. Георги Вайсилов каза, че Институтът е финансиран с около 30 млн. лева от програма Хоризонт 2020 и допълващо финансиране от оперативната програма отново в същия размер, което е свързано с изграждането на сградата и научното оборудване вътре и около нея, защото има редица апаратури, които изследват въздуха и другите обекти наоколо. 

"Финансирани са общо 6 центъра за върхови постижения по различните области на Националната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) и 10 центъра за компетентност в тези области. Има откриване на много центрове в цялата страна, а в този район има откриване на още три", посочи директорът. 

По думите на проф. д-р Десислава Петрова-Антонова, която е ръководител приложната област "Градове на бъдещето“ в Института GATE към Софийския университет "Св. Климент Охридски“ "Цифровият двойник“ е инструмент за проектиране, експериментиране и оптимизиране на градската среда и процеси.

"Всички знаем за проблема с детските градини. Един от нашите сценарий е да видим къде липсват те на 15 минутно разстояние и да предложим автоматизиран начин за  определяне на местата за новите такива", сподели тя

Разработени са модели, които използват данни, събрани по неинвазивен за хората начин, за да се анализира и предскаже вероятността за развитие на Алцхаймер или достигнатата фаза на развитие на заболяването. Това стана ясно от думите на ръководителят на научно приложната дейност "Дигитално здравеопазване“към GATE Георги Петков.

"Създадохме множество биомаркери и методи за ранна диагностика, защото там повече не може да се направи, но това е изключително важно, защото ако ранно се открие и дигнастицира, това ще даде много по-голям фронт на лекарите да пробват различни методи и терапии. По тази начин те ще могат да открият лечение на болестта или да подобрят живота на болния. Продължението ни в тази болест е да изследваме свързаността на мозъка - структурната и функционалната, за да може чрез стимулации да възвърнем хода на болестта", посочи Петков. 

Акад. Денков заяви, че моделите, които успяват са точно такива като GАТЕ – от една страна с много важни научни теми в сътрудничество с най-добрите в света, а от друга страна фундаменталната наука се използва за приложения, които всички ние ще използваме. Той посочи позитивите от това, че у нас имаме GATE, INSAIT и суперкомпютър, които създават прекрасна среда и за конкуренция, и за сътрудничество.