Варицелата се причинява от Varicella-Zoster virus, VZV, и е една от т.нар. детски "шарки“. След преболедуването вирусът остава в нервната система на човека и може да се реактивира по всяко време под формата на херпес зостер. Това каза д-р Цветелина Великова, специалист по клинична имунология и учен изследовател. 

"Херпес зостер, само по себе си, също е заразно заболяване, което може да засегне хора без предишен имунитет към вируса. Заразяването може да стане чрез директен контакт с лезиите по кожата или по дихателен път", коментира още тя.

"За разлика от варицелата, която наистина е по-често срещана през зимните и пролетните месеци, честотата на херпес зостер не зависи от сезона. Най-честите поводи за реактивация на вируса и поява на херпес зостер са излагане на вируса, хронични заболявания и инфекции, различни лекарства и емоционален стрес. Една от тежките форми на херпес зостер е herpes zoster oftalmicus, най-често резултат от реактивирането на VZV в пети черепно-мозъчен нерв. Херпес зостер офталмикус се наблюдава при 10-25% от случаите, като включва кератит, увеит и парализа на зрителния нерв. Рискът от офталмологични усложнения при пациенти с херпес зостер изглежда не корелира с възрастта, пола или тежестта на обрива", уточни специалистът пред zdrave.to. 

"Дерматомът на гръдния кош най-често е изява на херпес зостер, следван от шийния и тригеминалния дерматом. Лезиите обикновено са едностранно разпределени в един дерматом. Рядко херпес зостер се проявява двустранно, но тези случаи винаги трябва да насочват вниманието към възможността за дисеминирано заболяване (и имунокомпрометираност) или за друга диагноза, по-специално херпес симплекс. Симптомите на херпес зостер обикновено включват предварителни сензорни феномени по протежение на един или повече кожни дерматоми, които при по-голямата част от пациентите се усещат като болка, по-рядко сърбеж или парестезии (странни усещания). След това се появяват и други признаци и симптоми като зачервяване, засягане на близко разположените лимфни възли, групирани херпетиформени мехурчета върху първоначалното зачервяване на кожата. Болката в засегнатата кожна област може да се промени по характер и интензитет с появата на други симптоми. Много пациенти описват болката като пареща, пулсираща или пробождаща. Може да бъде тежка, лека, постоянна, рядко се усеща като сърбеж. Възможно е засегнатата област да е чувствителна при допир. Първоначално мехурчетата са прозрачни, след това се замъгляват, пукат и се образуват корички. Тази еволюция на обрива ускорява лечението. Обикновено мехурчетата изчезват и не остават последствия. Понякога може да настъпят усложнения, като вторични инфекции на кожата", каза лекарят.