Някои събития и феномени се случват толкова бързо, че старите определения, с които боравим, не отговарят на реалността. Това каза футурологът доц. д-р Мариана Тодорова в предаването "Сценарий от бъдещето“ на Радио "Фокус“ с водещ Ива Дойчинова.

Тя разказа за изследване на Питър Норвик – компютърен инженер и учен в Института за човекоцентричен изкуствен интелект в Станфорд. Той предлага да се въведе терминологията между тесния изкуствен интелект и генералния, като преди генералният се явява граничния модел.

Големите езикови модели като ChatGPT, Bing, Bard не могат да се впишат напълно в определенията за тесен изкуствен интелект, отбеляза доц. Тодорова. "Това не са модели, които боравят само в една област – така, както бяхме свикнали да е в медицината за диагностициране, в астрофизиката. Езиковите модели могат да търсят разнообразни източници, да комбинират визуално съдържание със словесно и да изпълняват задачи. Това ново свойство на тези гранични модели, които според Норвик вече са генерален изкуствен интелект, е че могат да работят в контекст. Контекстуалното действие вече много ни доближава до действията ни в живия живот – получавайки сега, моментно информация, реагираме спрямо нея и сме активни и дори  проактивни, дори се опитваме да прогнозираме“, обясни тя.

Питър Норвик отделя внимание и на това, че новите модели успяват да се справят с много задачи едновременно. "Това все още не е елемент на съзнание, но е критерий за измерване на човешката интелигентност. Компютърните алгоритми на тези генеративни модели могат да се справят, и то с изключително добра ефективност. Те не само боравят в контекст, но и се самообучават. Виждаме голям напредък в ChatGPT 4, Bing, Bard в това, че те се обучават не от информацията и от дейтасетовете, а от заданията, от въпросите, които им задаване" коментира футурологът.

Според Норвик скептицизмът към дефиницията на генерален изкуствен интелект се дължи на определена група учени, които имат идеологически ангажимент към алтернативни теории и техники за постигане на изкуствен интелект, обясни доц. Тодорова. "Други пък смятат, че ние сме изключителни и човешката и биологичната ни същност е несътворима от нас самите. Той вижда и голяма доза прагматизъм от гледна точка на икономическите последици, защото вече наблюдаване последиците от тези езикови модели сега.“

Норвик акцентира и върху това, че човешката интелигентност е комплексен феномен, посочи доц. Тодорова. "Един от тестовете на Тюринг за това дали сме стигнали генерален изкуствен интелект е да издържиш изпит като  студент, което виждаме, че вече се прави. Но другото е да имаме ежедневието на един студент – да станем и да си направим кафе на кафемашината. Норвик смята, че трябва да измислим нови тестове за Тюринг. Тази генерална интелигентност, която вече наблюдаваме, все още не е наличие на съзнание, осъзнатост и разбиране за това, което те генерират като съдържание“, коментира още футурологът.