Поради все по-осезаемата липса на работна ръка в някои предприятия част от работните места остават незаети, което създава напрежение между работниците и служителите с разпределението на дните за отпуска.

Важно е да отбележим, че практиката работодателят едностранно да прекратява платен годишен отпуск, който вече е разрешил, е незаконосъобразна.

Законът в България предвижда две възможности за прекъсване ползването на платения годишен отпуск.

На първо място прекъсване ползването на платения годишен отпуск може да се извърши когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен (например отпуск поради временна неработоспособност /болничен) или неплатен отпуск. Когато през време на ползването на платения годишен отпуск на работника или служителя бъде разрешен друг вид платен или неплатен отпуск, ползването на платения годишен отпуск се прекъсва по негово искане и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя.

Прекъсването се извършва по искане на работника или служителя и остатъкът се ползва допълнително по съгласие между него и работодателя. В законът не е предвидена специална законова форма за това искане. В практиката това обикновено се прави с устно искане за прекъсване ползването на платения годишен отпуск при представянето на болничен лист или друг документ, от който е видно, че е разрешен вид отпуск, различен от платения. Препоръчително е и в този случай процедурата да се оформи формално, чрез свободно подготвено от работника/служителя писмено изявление, което установява волята на страната отпускът да бъде прекъснат и отложен за по-късен момент.

Извън тези случаи, платеният отпуск на работника или служителя може да бъде прекъсван по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. За целта работникът/служителят или работодатлят, следва да връчи писмено искане на другата страна за прекъсване на платения отпуск. Уведомената страна съответно следва да изрази писменото си съгласие отпускът да бъде прекъснат от съответната дата и ползван допълнително.

Извън посочените два случая работодателят няма право да прекъсва едностранно (например със заповед) ползването на платен годишен отпуск, при положение че вече го е разрешил за определения период от време, освен ако работникът или служителят не даде изричното си писмено съгласие за това. Същото важи в обратната ситуация – без писменото съгласие на работодателя, работникът не може едностранно да прекрати ползването на годишната си почивка, освен в изброените по-горе случаи.

Съгласно българското законодатрелство размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни, а някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск.Правните съвети са ан д-р Тодор Капитанов, експирт по трудово право и създател на платформата mywork.bg.

Справка:

чл. 175, ал. 1 от Кодекса на труда

чл. 175, ал. 2 Кодекса на труда

чл. 155, ал. 4 от Кодекса на труда

чл. 155, ал. 5 от Кодекса на труда