България е лидер в Югоизточна Европа по отношение на развитието в технологичния сектор. Това каза Илия Кръстев – председател на Управителния съвет Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

От 21 до 23 май в София ще се проведе годишната конференция на АМЕК – Международната асоциация за измерване и оценка на комуникацията, която е най-голямата професионална асоциация за медия мониторинг и анализ в света. Глобалната конференция обединява международната общност от професионалисти в областта на комуникацията, маркетинга и медийния анализ. Една от темите, които са поставени на фокус на конференцията, е за това как неправилното използване на информация или липсата на големите езикови модели в технологичното развитие на изкуствения интелект могат да доведат до съмнителна и недостоверна информация, което да окаже пагубно влияние върху развитието на обществото като цяло.   

"Може да се стигне до момент, в който нещата, които са свързани с дезинформация и мисинформация, това по какъв начин компании, държави, организации се опитват да наклонят общественото мнение в една или друга посока, се случва по-скоро по лесен начин, случва се през технологии, случва се през информационна война, която е стартирала с технологична такава. И от тая гледна точка това кои държави и кои компании успяват да спечелят тая война ще има изключително важно значение по отношение на това в каква посока се развиват тези общества,“ обясни той.

По думите му развитието на технологичния сектор на световно ниво се базира на два основни големи фактора, които му оказват най-много влияние – това са глобалните фактори и локалните фактори. Към глобалните Илия Кръстев причислява влиянието на изборите, които ще се проведат тази година в САЩ, в различните страни в Европа и евроизборите. "Инвестициите се правят тогава, когато си наясно поне краткосрочно или средносрочно за тенденцията в един определен пазар. А с тези всички избори, които се случват тази година, тези тенденции могат да бъдат промени. Изборите в САЩ могат да наведат нещата от глобализация към локализация по отношение на регламенти, регулации, търговски взаимоотношения и т.н. Рискът за Европа е да стане все по-разделена по отношение на това как взима решения. Виждате какво се случва с наратива, който е свързан с дезинформация, мисинформация – това е и в контекста на тая конференция, която ще има в София,“ обясни той и допълни, че следствието от всичко това е, че компаниите са по-внимателни по отношение на инвестициите си и предпочита да изчакат този период на такъв тип политическа нестабилност да отмине. Друга част от тези причина е свързана с геополитическата ситуация: различните сблъсъци, войната в Украйна, войната в Газа, както конфликтът между Китай и Тайван, който е много голям рисков фактор по отношение на това ако ескалира, по какъв начин и къде ще оперират различните компании, как ще продават продуктите си.

Локалните фактори са свързани с развитието на изкуствения интелект и трансформацията на голямата част от работните места, чиято трансформация дългосрочно ще доведе да промяна на тези работни места и вероятно ще генерира повече такива отколкото има в момента. По думите му същото важи и за старта на масовата дигитализация, при която икономиката се трансформирала в такава посока, в която има все повече нужда от такъв тип специалисти. Следващ фактор, свързан с изкуствения интелект, са въвеждането на различни регулации и регламенти, както и по отношение на по-масовата му имплементация.

България в момента е по-скоро е лидер в Югоизточна Европа по отношение на технологиите и развитието на IT сектора. В страната ни има много активна екосистема по отношение на фондове, стартъп компании, както и за големи компании, които в последните вече над 10 години имат големи операции в България, обясни още експертът.

Предизвикателството пред България в развитието на технологичния сектор и внедряването на изкуствения интелект е свързано с това колко бързо България са адаптира на случващото се в целия свят, каза Илия Кръстев, като обясни, че това до голяма степен на глобално ниво е свързано с това по какъв начин участва държавата в тези процеси. "А една от основните причини този сектор да се развива толкова добре в България е, че политиците не му обръщат внимание.“  

По отношение на тенденциите, които са свързани с изкуствени интелект и това как ние се променяме глобално като общество според него има следните предизвикателства: регулациите, свързани с развойна дейност, и регулациите, които са свързани с изкуственият интелект конкретно. "Тук въпросът е къде е балансът между това да оver регулираме нещо до степен, в която забавим като развитие и съответно като прилагане и го направим по-скъпо, спрямо това все пак да сме сигурни, че определени технологии се внимава как се използват.“

Други предизвикателства пред България по думите на експерта са това, че няма допълнителни облекчения за развойна дейност. Стартирането от 1 януари на минималния 15-процетов данък за глобалните компании, който България дори не обсъди за разлика от другите държави, където се намират различни вратички за облекчаването му. "Друг изключително важен фактор е привличането на добри специалисти, където голяма роля играе държавата с възможните облекчения и регулации, които могат да се въведат.“