Ръководителят на Софийска градска прокуратура Илиана Кирилова изпрати от името на прокурорите в СГП обобщено становище по проекта на Закон за съдебната власт (ЗСВ). Крайният извод от него е, че се налага изграждането на изцяло нов проект и то след произнасянето на Конституционния съд, съобщиха от СГП.

Предложеният проект е изработен преди решението на Конституционния съд по висящите дела, касаещи структурните промени в съдебната власт и в този смисъл е прибързан, съобщиха от прокуратурата.

Анализът на текстовете разкрива редица разпоредби, които са в противоречие с Конституцията. Проектът не е в състояние да изпълни целите, заложени в мотивите към него – част от които неясни, и не съдържа регламент, който да би могъл да осигури условия за подобряване работата на съдебната власт, се казва в позицията, изпратена от Кирилова.

В становището се оспорват решенията, които налагат задължително образуване на досъдебно производство в случаите на отмяна на постановление за отказ от образуване на досъдебно производство, както и в случаите, когато автор на сигнала е определено лице или държавен орган.

СГП призовава да се отчете обстоятелството, че за изминалата 2023 г. едва 0,087 % от общия брой постановления за отказ от образуване на досъдебно производство са били отменени от Софийски градски съд. Това показва, че прокурорите извършват качествени проверки и правилно издават постановления за отказ от образуване на досъдебно производство именно по тези сложни от фактическа и правна страна случаи.

Отбелязва се същественото значение на разпоредбите, които касаят състава на Висшия прокурорски съвет (ВПС) и неговите функции. Според СГП е необосновано разделението между съдии от една страна и прокурори и следователи от друга. Същото важи и за ограничаването функциите на главния прокурор по начин, че той почти да бъде лишен от възможността да ръководи прокуратурата, но в същото време търсейки отчетност от него, граничеща с отговорност и т.н.

Възразява се срещу разпоредбите, които ограничават възможността на професионалната квота на прокурорите и следователите да участват във ВПС за сметка на обичайно противната на прокуратурата страна в процеса – адвокатурата, която не носи задължението за разкриване на обективната истина. Сериозни критики са отправени към приоритизирането на определени неправителствени организации за сметка на други, на база типизиран опит, определен по неясни критерии, като предпоставка да могат да правят предложения за кандидати в двата съвета.