След близо месец и 11 опита бе избран председател на Народното събрание, което ще доведе до съществен прогрес в политическия процес и ще даде възможност за разглеждането на държавния бюджет за 2025 година, както и предвижването на различни законодателни инициативи. Това каза икономистът Румен Гълъбинов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Въпреки закъснението с внасянето на държавната план-сметка, няма да е прецедент, ако до края на тази година не се успее с приемането на бюджета за следващата година. Това се е случвало и в други години, като сме имали периоди от по няколко месеца, когато все още важи правилото за бюджета от предходната година.

Преди да се разглежда новият бюджет, трябва да има яснота как ще завършим тази година като бюджет, категоричен е икономистът: "По всички критерии е видно, че в края на годината България ще се вмести в рамките на 3-процентен бюджетен дефицит, а инфлацията ще отговаря на Маастрихтския критерий за членство в еврозоната. Така че след това обсъжданията за следващата година би следвало да се разпростират в рамките на тези показатели,“ каза той и допълни, че политическият ни цикъл е такъв, че не винаги позволява до края на календарната година да се приеме бюджетът за следващата година.

Според Румен Гълъбинов няколко дни ни делят от потвърждението за нашето пълноправно членство в Шенген и по сухопътни граници –  началото на следващата година. По думите му Шенген е един естествен завършек на нашите външнополитически и външноикономически усилия за по-тясна интеграция в рамките на ЕС, който предоставя свободно движение на транспортни средства, хора, стоки, и това е в полза на всички държави от ЕС.

"Защото една голяма част от товарите, които преминават през България, са с получатели държавите в Западна Европа. Така че ако до сега ние понасяхме пряко и косвено загуби и най-вече пропуснати ползи от тогава да не сме член на Шенген, то такива понасяха и другите страни, които бяха получатели и ползватели на целият този товаропоток. Фактически ще се получи голяма оптимизация на разходите в рамките на целият ЕС с влизането на България и Румъния в Шенген,“ обясни той.

Другата голяма цел – еврозоната, също не е много далеч като дата за присъединяване, каза икономистът и посочи, че възможни дати са 1 юли 2025 или най-късно 1 януари 2026 година с по-голяма вероятност. "Ние се намираме буквално в един такъв времеви прозорец в следващите 6 до 12 месеца, в които България трябва да продължи със своите технически, организационни, административни, подготвителни действия, така че да можем да се присъединим без проблем към еврозоната. Това ще ни донесе също допълнителен импулс към икономиката".