Книгата "Иновация и деновация" описва разбирането за това, че противоположно на иновацията вече не е традицията или статуквото, а в съвременния технологичен свят след Петата индустриална революция, съществуват все повече вредни технологии, чиято употреба не улеснява, не прави по-добър човешкия живот, а прави точно обратното. Това каза Леона Асланова – икономист и общественик с фокус в сферата на иновациите и образованието, автор на книгата в предаването "Човекът на фокус" на Радио "Фокус".

 

"Деновациите са нови технологични продукти и услуги, които вредят на човешкото здраве, понижават качеството ни на живот и това е обратното на иновациите,“ разясни икономистът и даде пример с пластмасата, която почти век се е считала за иновация и е създадена, за да замести природни изчерпаеми продукти, като слоновата кост, дървото, и да предложи по-евтино по-леко и по-гъвкаво решение на пазара, а в съвременния свят вече е деновация и се превръща във вреден продукт.

 

"Постепенно обаче тя става толкова много и толкова навсякъде, особено в моретата и океаните, че се превръща не само в основен замърсител на планетата, а остават микрочастици от пластмаса, които ние вдишваме или поглъщаме. Светът санкционира идеята за тази иновация и тя вече е деновация, т.е. това е нещо, което вреди, нещо, което трябва да ограничим и да премахнем постепенно от живота си", обясни тя и допълни, че пластмасовите продукти полека-лека се заместват с техни биоеквиваленти или с друг материал, базиран на идеята за метаматериали.

 

По думите й социалните мрежи, създадени с абсолютно идеалната цел да свързват приятели, колеги и да им помага да комуникират по-лесно, сега са се превърнали в най-голямото поле за фалшива информация в света. "Там дезинформацията и разпространението на фалшиво и вредно съдържание в огромна степен е деновация. Много е хубав примерът с Петата индустриална революция и изкуствения интелект, защото битката там какви продукти и услуги ще бъдат иновации и какви деновации е много сериозна. Това е битка на дизайна за употребата. И хората с право се страхуват всъщност дали той ще ни владее, къде е контролът.“

 

"Идеалният стремеж на човек към изобретения и иновации е едно, употребата обаче е коренно различно нещо. Огромна част от продуктите около нас могат да бъдат полезни стига да не се намеси тази вредна човешка изобретателност, като в България, която превръща почти всичко във вреди, вместо в ползи,“ каза тя и допълни, че големият въпрос за икономиката на България е дали тя наистина поощрява иновативни масови решения, които стигат до живота на всички граждани, или по-скоро поощрява деновативни решения, като електронните цигари, бързите кредити и дигиталния хазарт.

 

Според Леона Асланова иновациите са мултидисциплинарни и засягат всяка сфера на живота – от отбраната и вътрешната политика, през здравеопазването и образованието до регионалното развитие. Точно поради тази причина за нея да има отделно Министерство на иновациите не е добра идея. "Не мисля, че то освен думичката "иновация“ има нещо общо с иновациите като цяло. Не стига, че там си прехвърлят отговорността за Фонд на фондовете, ББР и какви ли още не заварени проблеми, но те Стратегия за иновации на национално ниво нямат и не могат да създадат,“ категорична е тя, като за нея ролята на държавата е да се грижи да има добри регулации в тази област.