Сериозна дискусия през последните дни предизвика предложението на Министерството на образованието и науката (МОН) за Постановление на Министерския съвет за допълнение на нормативни актове на МС и добавяне на нова защитена специалност "Медицинска сестра“ в Списъка на професионални направления и защитени специалности по чл. 95, ал. 7, т. 8 от Закона за висшето образование.

Мненията варират от "образователният министър иска да закрепостява българските лекари чрез договори за работа“ до "матурата по математика ще става задължителна за вход в икономическите ВУЗ-ове“. Повечето изводи в пресата не са съвсем верни – постановлението цели да разшири правомощията на образователния министър в редица параметри на системата на висшето образование, а не да връща всички порядки от социалистическото ни минало. Това което е вярно обаче е, че регулациите върху ВУЗ от страна на държавата се засилват с плахата надежда качеството на услугата да се подобри. С контрол върху входа на системата това е малко вероятно да се случи, а МОН отказва да се оттегли от системата и да остави пълноправния избор, и по този начин – контрола, в ръцете на потребителите – студентите.

Ето някои от предложенията на МОН във връзка с нови правила за приема на студенти:

– Част от приема на студентите по медицина да е на база сключен договор с лечебни заведения, в които студентите да работят, докато учат.

– Част от бала в приема на икономисти и администратори да се базира на оценки от успешно издържана матура по математика.

– Да се увеличат бройките на студенти, учещи за хидростроители, за учители по математика, природни науки и информационни технологии.

– Да се освободят от такси за обучение студенти в специалност "Медицинска сестра“ и "Взривна техника и технологии“, като те се включат в списъка на защитените специалности.

Предложеният проект на постановление преследва много цели, например увеличаване на броя студенти в определени специалности, засилване на интереса и улесняване на студентите по медицина, но също и засилване на тежестта на математиката в приема, съответно натиск към увеличаване на и без друго ниския брой ученици, полагащи матура по математика.

Чрез тази мярка се очаква поне част от студентите по икономика и администрация да са с математически профил и съответно – по-добре подготвени. Изглежда сякаш министерството се опитва едновременно да реши много налични проблеми наведнъж, при това както във висшето образование, така и в средното. И докато за част от тях предложените решения изглеждат ясни, дали е така за всички?

Защо е нужно например образователното министерство да желае толкова изкъсо да контролира как държавните висши училища подбират своите студенти? Има ли особено значение дали медицинските сестри ще плащат годишни такси, равняващи се на една месечна минимална работна заплата? Не е ли по-важно да се гарантира, че всеки студент, получил диплома за висше образование, познава и владее добре избраната професия, ще я упражнява на равнището на своите колеги, завършили в чужбина и ще предоставя с труда си качествена услуга? Какви усилия ще положи МОН, за да гарантира ценността на дипломата, която в момента тежи колкото хартията, на която е напечатана? 

Ако МОН цели образованието в университетите да е силно селективно и достъпно само за малко на брой изявени ученици, то пътят е ограничаване на приема във ВУЗ (дали финансово или чрез нормативни изисквания) и засилване на всякакви критерии за подбор. Ако пък министерството вижда проблем с качеството на средното образование на учениците, желаещи за учат в университет – то следва да обърне внимание на този проблем, дали чрез задължителна матура по математика за всички, съобразена с профили, ниво на преподаване, налични учители и учебна програма, или пък чрез системи за оценка на качеството на училищата и финансиране за добавена стойност.

Можем да предложим на министерството – в случай, че иска да повиши качеството на висшето образование – вместо да засилва нормативно контрола на входа на висшето образование, да обмисли възможни мерки в посока:

Постепенно прехвърляне на по-голяма финансова тежест от обучението върху студентите. Пазарният принцип и конкуренцията за студенти работят и ще засилят интереса към по-качествено висше образование, като намалят раздутия прием в провалени висши училища и безсмислени специалности;

Заедно с това: засилване на ролята, значението и функциите на контролния орган – Националната агенцията за оценяване и акредитация – която да възпира университетите от безконтролно произвеждане на дипломи срещу пари. В момента акредитацията е формална и не работи достатъчно добре.

Автономията на висшите училища им дава възможност да се управляват свободно съобразно своята преценка за подбор, обучение и организация на учебния процес. Държавното финансиране поставя изискване за отчетност по отношение на качеството на услугата, каквото в момента не е съвсем налице. Нека университетите са свободни, но и обществено отчетни в това, което правят. Министерството пък от своя страна е добре да си изясни какво целѝ в двете системи и как да го постигне. Действия на парче и без координация вероятно ще имат частичен успех.