Повече от половината компании у нас не планират да наемат нови хора през следващите шест месеца. Всяка трета не очаква увеличение на персонала, а всяка пета от компаниите планира да намали заетите. Въпреки това 24% от работодателите обмислят да наемат нови хора. Това сочи ново проучване на българската конфедерация по заетостта. Синдикати и работодатели влязоха в спор каква е причината. 

Повечето бизнеси не планират да наемат нови кадри през следващата година заради прекалено високият темп на нарастване на минималната и средната заплата, обясниха от БСК. По техни данни той се движи с между 15 и 20%.

"В инвестиционните планове на фирмите, които са от 3 до 5 годишни, е заложен темп на нарастване средно 6-9%, а изведнъж става 15-20%, което води до известно охлаждане на тази активност", каза пред Щерьо Ножаров, главен експерт от Българската стопанска камара.

Според синдикатите обаче намерението на бизнеса да не наема се дължи на липсата на кадри за наемане. "Рекордно високия коефициент на заетост от 77% означава, че не просто няма безработни, а не ни стига работна ръка. Бизнесът сам казва, че не му стигат 200 000 работници", смята Любослав Костов, главен икономист в КНСБ. "Едни неквалифицирани хора отиват на неквалифицирани длъжности за кратък период от време в обществения сектор. Те излизат от там пак неквалифицирани и това се извършва само, за да се подобрят цифрите за безработица", оспори Ножаров.

Наемането на неквалифицирани кадри, вместо инвестирането в обучението на вече наети работници, е дело на бизнеса, отговарят синдикатите. Според тях работодателите вкарват работници от трети страни, за да им плащат по-ниски заплати. "Да не внасяме нискоквалифицирани работници от трети държави, които да правят социален дъмпинг на цената на труда в България. Тъй като работникът от Индия е съгласен да спи на общежитие и няма разходите, които би имал български работник", добави Костов.

Икономисти посочват, че държавата вече е натрупала много задължения, които тепърва трябва да направи и кърпи дупките по нездравословен начин. Темата в студиото на NOVA коментираха изпълнителният директор на Българската стартъп асоциация Добромир Иванов и икономистите Стоян Панчев и Михаил Кръстев.

"Има няколко начина хората у нас да са по-богати. Единият е в страната да влизат външни инвестиции, а другият - вкарване на европейските средства. На практика обаче нямаме външни инвестиции. Имаме и друго нещо - заеми. Липсват реални пари, с които да вдигаме пенсии и заплати", смята Иванов.

"Въведен е грешен модел. Минималната работна заплата стана процент от средната и виждаме влошаване на икономическата среда. От 28 области в страната, 19 бяха в риск от прекалено високо съотношение между минимална и средната работна заплата. През следващата година дори да наложим 10 процента увеличение на средната работна заплата, тези области ще станат 22. България има няколко конкретни предимства в този етап на развитие на икономиката - ниското заплащане на работната ръка, ниската данъчна тежест, условията за развиване на бизнес в страната, перспективите, че ще се присъединим към еврозоната и Шенген. Виждаме, че едно по едно тези неща отпадат. Естествено, че когато сме заобиколени от съседи, които не са в ЕС, те нямат наложени регулациите и могат да осигуряват допълнително държавна помощ, както прави Турция при привличането на инвестиции. Така губим своето конкурентно предимство. Трябва да се разчита повече на съществуващите ресурси, до които имаме достъп", твърди Кръстев.

"Разбирам желанието да се повишават доходите, защото има проблем с неравенството у нас, особено по време на инфлационния епизод, от който сега излизаме. Тогава дори може да се твърди, че повишаването на минималната работна заплата е помагало. Когато обаче влизаме в друг тип макроикономическа обстановка, това е свързано със забавянето на икономиката в останалата част на ЕС", коментира Панчев.

Според него не е толкова страшно веднъж да имаме дефицит от 3%, проблемът е ако това стане дългосрочно.