С влизането на България в еврозоната ще се стабилизират всички дейности в икономиката. Това ще повлияе благоприятно и върху пазарите на недвижими имоти. Лихвите в България по левовете са по-ниски от лихвите в еврозоната по евро. Това постепенно ще се променя във времето, така че да имат възможност всички пазарни участници да се адаптират. Това каза за предаването “България, Европа и светът на фокус" по Радио “Фокус" икономистът Румен Гълъбинов.

Според него не може да се каже, че поскъпването на имотите след влизането ни в Еврозоната ще бъде с около 20%. Има много други фактори, които влияят като политиката по доходите. Би следвало доходите и покупателната способност на българското население  да се увеличават за всичко, включително в инвестиции в недвижими имоти и други активи. “Не се ангажирам с точна цифра за изменение цените на имотите. Можем да се сравним с други държави от Централна и Източна Европа, когато те са влизали в Еврозоната за да кажем и какво би се получило в България", обясни Румен Гълъбинов.

“Банковият сектор се подготвя за влизане в еврозоната през следващата година или най-късно 2026 г. В сектора текат мероприятия по подготовка и промени на техните административни, организационни и други системи, както и на начинът на работа. Подготвят се да се адаптират и банкови и небанкови финансови институции. Важно е да има адаптация на всички бизнеси и на гражданите най-вече. Необходимо е населението да е добре информирано, да знае какви са ефектите, ползите, и хората да са убедени, че това е правилно решение. Информационната и разяснителната кампания да бъде насочена към всички пазарни участници и населението, да се осъществи непрекъсната обратна връзка с отговори и решения на изникващи въпроси и ситуации", подчерта икономистът.

Ако третото тримесечие България отчете още по-ниска инфлация, която да отговаря на Маастрихтските критерии за инфлация може да се поиска извънреден конвергентен доклад, изготвен от Еврокомисията и Европейската централна банка, които да констатират отговаряме ли на този критерии. И ако има положително становище, тогава да се определи точна дата и да бъде спазено 1 юли 2025 г. или най-късно 01 януари 2026 г., коментира Румен Гълъбинов.

България трябва да приеме и съпътстващите документи, свързани със Закона за еврото, да отговаря юридически на всички условия за приемане на еврото. Според него инфлацията ще продължи да пада и имаме реални шансове да отчетем инфлация, която да отговаря на Маастихсткия критерий. Това би могло да се случи в третото или четвъртото тримесечие до края на годината с една устойчива перспектива в бъдеще. “Еврозоната си е поставила задача да свали инфлацията на 2% годишно, това условие ще се изпълни следваща година за страните, които вече са в Еврозоната. Ние имаме шансът пък да изпълним критерия за членство в Еврозоната", заключи Румен Гълъбинов.