Скептичен съм, че Европейската централна банка ще позволи да има паралелна валута, особено в страна, която е в процес на влизане в еврозоната. Това каза икономистът Владимир Сиркаров в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“.

Възможността да извършваме сделки и да получаваме своите възнаграждения в евро е доста сложен механизъм, посочи икономистът. "Той изисква синхронизиране на много системи и ми се струва, че ще е трудно. По принцип ЕЦБ не приема подобни действия, но ще видим какво в крайна сметка ще се договорят“, допълни Сиркаров.

Идеята на предложените от финансовия министър стъпки е процесът по присъединяване към еврозоната да премине по-плавно, а българското общество да бъде убедено, че влизането в еврозоната няма да промени нищо. "Реално влизането ни в еврозоната няма да промени нещо съществено от днес за утре, просто ще даде по-добри перспективи пред България. Но тези възможности ние трябва да си ги изработим и заслужим“, коментира икономистът.

Според него референдумът за влизане в еврозоната е много специфичен въпрос и отговорът му изисква доста сериозни познания и анализ. "Виждаме, че на ниво академичен дебат има противоположни мнения по линия на единен паричен съюз, единна валута. От тази гледна точка на подобен въпрос по-скоро ще бъде отговаряно по някаква интуиция. От друга страна, референдумите са важни за една демокрация и ако има подобен референдум, това може да се окаже и нещо положително, ако партиите, които подкрепят влизането в еврозоната, направят добра кампания и мобилизират своите електорати. По-скоро може да се получи вот на доверие вместо вот на недоверие за еврозоната. Ако се състои широк обществен дебат, аз съм сигурен, че българите сами ще направят своята преценка и оценка и тя ще е, че по-скоро позитивите от влизането ни в еврозоната са повече от негативите, защото българският народ е мъдър“, смята Сиркаров.

По думите му влизането ни в еврозоната ще ни даде повече суверенитет, отколкото имаме в момента в паричния съвет. "Еврото внася много повече стабилност. Тя е втората най-използвана парична единица в света след американския долар и със сигурност внася по-голямо спокойствие спрямо българския лев. В момента българският лев е разписка за еврото“, поясни анализаторът.  

Много се спекулира с повишаването на инфлацията след влизането в еврозоната, отбеляза Сиркаров. "Реално инфлационните процеси се влияят от страшно много фактори и виждаме често как икономистите, които искат да защитават едната или другата позиция, нагласят по такъв начин нещата така, че техните изводи да се обезпечат с емпирични доказателства. Множество анализи показват, че има възможност за много лека, краткосрочна инфлация, породена от приемането на еврото, но тя наистина е незначителна от гледна точка на общите тенденции. Такива страхове са неаргументирани и няма база хората да се притесняват“, коментира той.

От 2021 г. България не изпълнява Маастрихтските критерии, но в момента тази разлика се стопява. "Ние почти сигурно ще ползваме тези изключения, които ползва Хърватия, т.е. държавите с най-ниска инфлация да се извадят в уравнението, но разликата ни в неизпълнението трябва да е по-малка. Аз лично си мисля, че реалистичният вариант за реалното влизане в еврозоната най-оптимистично е началото на 2026 г.“, смята Сиркаров.