Иконата на Света Богородица Троеручица спасява троянци от чумата.

"Тя се намира в Троянския манастир от началото на XVII век, когато Божията майка е отказала тази икона да се върне обратно в Света гора. И остава в Троянския балкан за благословение на българския народ“. Това сподели архимандрит Стефан - заместник игумен на Троянския манастир в рубриката "Туризмът на фокус" с Ася Александрова по Радио "Фокус".

Троянският манастир възниква в периода около Х век, при управлението на великите български царе Петър и Симеон. Предполага се, че светата обител е разрушена, когато османците завземат българските земи. През 1600-та година, в руините на разрушения манастир се заселват двама монаси и започват да водят уединен монашески живот. 

"И по-късно с тях се случва най-голямото чудо, което превръща Светата обител в толкова значимо място. И това най-голямо чудо е свързано с идването на иконата на Света Богородица Троеручица от Света гора в нашия Троянски балкан. Идване, което не просто става по чуден начин, а идване, чрез което самата Божия майка явява волята си тази икона да остане сред дебрите на чутовния Троянски балкан, където българския народ, изтезаван от теглото на робството да принася молитва. Благодарение на оставането на иконата в Троянския манастир започва и развитието, облагородяването, разширяването на Светата обител, така че тя днес да бъде, както вие добре подчертахте третият по големина манастир в нашата страна“.

В главната църква на манастира се пази светинята на Троянския манастир - иконата на Пресвета Богородица Троеручица, която според легендата отказва да се върне в Атон. Защо: Продължава разказът на отец Стефан:

"Чудотворната икона на  Пресвета Богородица Троеручица е наистина нашето най-голямо богатство. Благодарение на нея днес Троянският манастир съществува в своето величие и блясък. Тази икона не е подписана, ние не знаем дело на кой автор е тя, но знаем, че тя произхожда от Хилендарския манастир на Атон, където се съхранява древния образ на Света Богородица Троеручица, първият образ, който идва от град Дамаск, в днешна Сирия. Та от този Хилендарски манастир, където по-късно Паисий ще напише “История Славянобългарска" идва и нашата чудотворна икона. Нарисувана е вероятно някъде около XV век, тя се намира в Троянския манастир от началото на XVII век, когато Божията майка е отказала тази икона да се върне обратно в Света гора, или по-точно е отказала тя да продължи в градове оттатък Дунав, днешна Румъния, за където е била предназначена. Иконата остава в Троянския балкан за благословение на българския народ“.

Според легендата иконата на Света Богородица Троеручица, която можете да видите в Троянския манастир е спасила местното население и от земетресение, от чумата през 1837 година.

"Когато започва епидемията из Троянския край, местните големци, чорбаджии отиват при игумена и му казват “Отче игумене, трябва да затворим манастира. Ние ще се скрием сега тук, ще затворим манастира, защото наближава манастирския празник на Успение Богородично и ще дойдат хиляди хора и ще се разпространи чумата". Игуменът ги изслушал много търпеливо и им рекъл, “Вижте господа, уважаеми чорбаджии, всичко разбирам, но манастирът няма да затвори, защото хиляди хора, както вие казахте ще дойдат от близо и далеч и ние не можем да ги лишим от изповед, от причастие. Не можем да ги лишим от това да се докоснат, да се поклонят, да целунат образа на Божията майка. Така че се уповаваме на Божията милост всичко да бъде наред". Тогава някои от големците се изплашили, някои от монасите се изплашили и избягали в горите, скрили се, с надеждата да ги подмине участта на чумата. Но както знаем от летописната книга на манастира, те там намират смъртта си от дивите животни, от глада. А пък тези, които остават в манастира и прислужват на празника и посрещат поклонниците, не просто не се разболяват, а това, което знаем, че дори болните оздравяват с благословението на Божията майка. Така че това е едно от най-големите чудеса, най-мащабните чудеса, които ние имаме записани“.

Цялото интервю с архимандрит Стефан можете да чуете  в звуковия файл.