Идеи за разходка в планината в Югозападна България
©
Хисарлъка. Забележителна крепост, запазила историята на Първата и Втората Българска държава. Няма как да я пропуснем, тъй като поддържаният парк в полите на Осогово е гордостта на град Кюстендил. Още повече, най-популярният подстъп към първенеца на планината е именно покрай стените на крепостта.
Малко по-нагоре, край близкото село Богослов, е скрита друга любопитна забележителност, уникална за района и за страната. В местността Ючбунар, преди повече от век, местният лесовъд Йордан Митрев е засадил група гигантски секвои. Три от тях, в центъра на приказната горичка, са особено атрактивни. Дърветата са вплели корени като братя, а обиколките им са по няколко метра.
Трите дървета са наистина като великани и се отличават доста добре сред останалите. Височината им е около 30-40 метра, разказва NOVA.
Пътеката към покрива на Осоговската планина тръгва в близост до едноименния скикурорт. Ходенето нагоре е лесно, но продължително. В късите есенни дни е препоръчително човек да тръгне по-навреме, за да се върне по светло след 4-часовия преход в едната посока.
Бавно напредваме към седловината между върховете Човека и Кулиците. Горичките стават все по-редки, а пред нас се очертава внушителна поредица двухилядници с оголени била.
Има и малко "слонче". Нарича се “Превала" и е важен ориентир. Намира се на 1850 метра надморска височина и е горе долу по средата на нашия преход.
От бившата гранична застава към безкрая от възвишения на Югозапад криволичи истинска планинска магистрала - добре утъпкан коларски път, по който често обикалят джиповете на граничарите. През октомври пейзажът наоколо е главозамайващ шедьовър в най-меките цветове на златната есен.
Вървим покрай дълга поредица заоблени била, сред които най-острото е на връх Шапка. Летният маршрут се движи странично покрай тях, без особен наклон. Има и зимен вариант, за който трябва да се следва коловата маркировка.
Около 2 часа след заслон “Превала" се озоваваме при бетонните пирамиди, маркиращи границата с Република Северна Македония. В този момент смело можем да заявим, че сме на най-високата точка на Осоговската планина. Църни камък, Шапка, Мали Руен. В края на тази поредица върхове е Първенецът на планината със своите 2252 метра.
Руен е голо възвишение по едно от нагънатите ребра на Осогово. На север, освен далечния силует на Стара планина, се издигат билата на масивите Дукат и Бесна могила със скритото някъде в ниското Власинско езеро. На Югозапад е силуетът на двухилядника Царев връх. Сред облаците на югоизток можем да различим нашите Рила и Пирин.
Алпийска прелест. Пожълтели планински ливади, живописно надиплени ребра, набраздени от криви долини, покрити в есенни багри. Магията на Осогово ще завладее всеки, зърнал този впечатляващ момент в края на топлия сезон.