"Хроника на болката" и "Една и съща нощ", два невероятни романа от български автори
©
"Хроника на болката“ е третата книга на Иво Иванов и заслужава да има същата съдба като предишните му две. Книгата е посветена на болката, на страданието, на смъртта, на нещастието, които се преодоляват и превръщат в нещо друго“, поясни Ива Дойчинова.
Тя представи първата история от книгата, която разказва за Оксана Мастърс. Момичето се ражда в Украйна след аварията в Чернобил с множество деформации и израства в сиропиталища. Осиновява е от американка, която настоява тя да се занимава с гребане. "Въпреки че е с два ампутирани крака, когато стъпва в лодката, тя започва да усеща, че започва да контролира живота си и да го направлява. Става уникален състезател и печели купища медали във всякакви спортове – продължава с колоездене, със ски, с лека атлетика, и става един от любимите образи на Америка“, разказа Ива Дойчинова.
Водещият на предаването "Един неделен ден по шосето“ Або представи "Една и съща нощ. Дневник на един роман“ на Христо Карастоянов. Книгата е замислена като дневник на автора и е част от поредица. Носител е на много награди, сред които и Националната награда за нова българска художествена проза на "Хеликон“ за 2014 г.
"Христо Карастоянов е страхотен историк, всичките му книги са исторически. Това е един роман, който възражда историята, възражда града и създава един много по-ясен образ на Гео Милев, защото идва от много компетентен източник. Тя е огледален образ на времето, в което се развива всичко в нея. В книгата се разказва за приятелството между Гео Милев и Георги Шейтанов. Георги Шейтанов е анархист от Централна България, който през 20-те години на миналия век се опитва заедно с приятелите си да наложи някакъв вид промяна в социалния строй. Носи името "Една и съща нощ“, защото се смята, че двамата са били екзекутирани в една и съща нощ“, разказа Або.
Авторът представя героите си по много непосредствен начин, отбеляза той. "Графически романът също е представен така, че да ги доближи до нас. Пряката реч се въвежда с кавички, което не е стандартно в българския език. Езикът също е много непосредствен, много истински и съвпада с времето на 20-те години на ХХ век. Забележително е, че романът не свършва със смъртта на Гео Милев и Георги Шейтанов“, допълни Або.
Много интересен похват според него е и това, че авторът въвежда и актуални злободневни теми, които се случват по време на писане на романа – например протестите по времето на Орешарски. "Има много паралели, които читателят може да направи между двете времена“, поясни Або.