Политическите лидери носят доста по-висока отговорност към това как ще гласуваме на следващите избори, отколкото изглежда осъзнават към този момент. Ние като общество имаме отговорността да заявим достатъчно ясно, че очакваме от тях смислен политически разговор и ясен план за изход от подобна ситуация. Това каза политологът Христо Панчугов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Той отбеляза, че от 2000 г. насам всички политически субекти се раждат в противопоставянето с елитите. "В следствие на това в момента основният двигател на политическата система в България е желанието да се вкара някой в затвора, да се накаже елита за провиненията му и да се обясни как новото е много по-добро от старото. Българските граждани установиха, че новото не само не е по-добро от старото, а адски бързо се превръща в старото, в следствие на което тези клишета вече не работят като политически послания, но разговорът е взривен“, коментира Панчугов.

Според него ниската избирателна активност не е резултат от апатията на избирателите, а е съзнателен избор от тяхна страна. "Той има нужда обаче от продължение. Освен с негласуване, българските граждани трябва да намерят алтернативна форма да потърсят отговорност. Протестите са най-очевидният вариант, но мисля, че те също са изчерпали своята енергия в последните години. Необходимо е да се намери нов начин за общуване с политиците. Очевидно има и други механизми и форми, през които гражданското общество може да се самоорганизира и да потърси отговорност за политическите решения, които се случват или не през последните години. Не бива да оставаме на ниво констатация“, смята политологът.

По думите му политическите формации вече са в предизборна ситуацията. "Стратегиите, които наблюдаваме, вече не са насочени към търсене на мнозинство, към някаква форма на управление или политики. Това, което се търси, е комуникация с избирателите, за да се намери обяснения защо отиваме на поредните избори и защо тези формации биха се справили по-добре в следващия парламент“, заяви Христо Панчугов.

И за БСП, и за "Има такъв народ“ е важна легитимацията и това обяснява тяхното желание да получат третия мандат, заяви политологът. "Има такъв народ“ са на ръба на влизането в парламента от поне два цикъла избори насам, дали ще влязат в следващия парламент ще бъде неясно до последно. БСП очевидно са загубили огромно количество подкрепа. Голяма част от техните избиратели не смятат, че те имат каквато и да е роля в българския политически процес и вече не ги припознават като свои представители. Липсата на лява идентичност в българската политика започва да оказва своето влияние. Тъй като няма смислен разказ за съществуването на тези формации в момента, който да е адекватен, се търси легитимация отвън – в случая от президента Румен Радев. Техните заявки не са истинско усилие за формиране на правителство, а по-скоро опит да си придадат важност, каквато те едва ли имат в момента в този политически процес“, коментира Панчугов.

Вместо разказ за модерна левица, която да отговаря за левите политики в България, при БСП виждаме партия, която избира "курса на носталгията“. "Носталгия по комунистическия режим, носталгия по ролята на големия брат в лицето на СССР, носталгия по паметници, по практики, включително и обвинения към демокрацията, която ни е отнела много. Този курс беше съчетан с много силна централизация, което доведе до загуба на едно от най-големите предимства на БСП до този момент – тя успяваше да поддържа вътре в себе си групи, които иначе нямат нищо общо помежду си. Очевидно това беше загубено, партията се централизира, всички недоволни бяха изключени, елитът напусна самостоятелно. Партията вече се е свила до ядрото си, окопала се е и не подлежи на отваряне. Тези процеси бяха характерни за класическата десница навсякъде в Централна и Източна Европа. Очевидно БСП прихвана тази тенденция и доколкото познаваме тази история, връщане назад едва ли вече има“, смята политологът.

Лявото политическо пространство продължава да търси своето представителство, допълни той.

"За първи път сме в ситуация, в която партийната ни система може да се промени фундаментално, тъй като ще се изменят полюсите, около които гравитира структурата на политическото състезание“, смята Христо Панчугов.

ГЕРБ от своя страна стабилизира позициите си. "Няма вътрешна опозиция, няма разминаване по отношение на курса, който партията трябва да следва, лидерството към момента е неоспоримо, изолацията на партията е разрушена“, посочи той.

Случващото се в ДПС е резултат от опита за придобиване на влияние, това е ситуационно и тактическо отиграване, смята политологът. "Какво е причинило разцеплението е важен въпрос. Това би хвърлило светлина върху редица зависимости, но и върху начина, по който функционира кръгът от интереси, за който самият Доган говореше преди години. Очевидно в момента има сблъсък вътре в корпорацията и той е основан на всичко друго, но не и на политически интереси. В случващото се в ДПС могат да се привидят както геополитически, така и икономически интереси. Аз подозирам, че икономическите доминират в тази специфична ситуация. ДПС е едно и то не е на Делян Пеевски“, допълни Панчугов.

Големият въпрос според него е какво ще се случи с този кръг, който ще се окаже извън ДПС. "Новото начало или както реши да се кръсти то. Мисля, че Делян Пеевски губи своето влияние като цяло в политическата и в икономическата система в България. На това се дължи опитът да се създаде усещане за сила, която той демонстрира през последната година, така и вкопчването в българската политика“, посочи Панчугов.

Разцеплението в ДПС според него ще има последици за българската партийна и политическа система далеч отвъд състоянието на ДПС. "Тук говорим за компактна група, която е етническа по характер и чийто вот беше капитализиран от години в рамките на една политическа формация. Тук говорим за проблема с наследяването, което отваря съвсем нови перспективи пред начина, по който ние като общество можем и следва да говорим с тези избиратели“, коментира политологът.