Местните избори винаги потъват в рутината или по-точно в разомагьосването на дългоочкаваните кандидати. Опасявам се, че партиите на местно ниво винаги се сблъскват с един и същ проблем и това е невъзможността да генерират достатъчно вдъхновяваща местна политика, поради условията в които се прави тя така или иначе. Това каза за аудиокаста "Това е България" на "Фокус" политологът Христо Панчугов, преподавател в Нов български университет.

"И разбира се, липсата на достатъчно кадри, които да могат да осъществят тази вдъхновяваща политика. В следствие на което местните избори често се превръщат в чиста математика за това кой ще може да се договаря за мнозинство в общинския съвет след това, опасявам се. Дори там, където има оспорвани състезания на някои места в България, като че ли доминира злободневното, а не сблъсък на визия за управление на общината", допълни той.

Защо популярните местни проблеми бяха изместени от трудно решимите национални?

"Защото това е по-лесна идентичност, т.е. когато липсват ярки личности, които могат да предложат визия за управление на общината, много по-лесен начин да се комуникира в предизборната кампания е през националните идентичности на партиите. Не е случайно, че виждаме всъщност почти всички партии, които са сега парламентарно представени или вече не са, но бяха, всъщност в опит да имат свои кандидати на местните избори, за да получат достъп до общинските съвети и съответно до местната власт и оттам да генерират ресурс с който да поддържат своите структури от тук нататък. Битката всъщност, за много голяма част от тези партии е за оцеляване. И те не случайно залагат толкова силно на партийната идентичност, на националната политика. Това е по-евтин канал за комуникация, тъй като влиза в националните медии и играе единствено и само с общо послание без конкретно послание за всяка една община. И второ, освен че е лесно достъпен канал за комуникация, е някак си лишен от необходимостта да е твърде специфичен, т.е. играе си с марката, най-общо казано на партията, а не със способността на конкретни хора, на конкретното място да решат проблемите на гражданите", каза Христо Панчугов.

Какви профили на кандидат-кметове се очертават

"Единият профил е дълго управлявалия кмет, този който се бори за поне 4-ти мандат, който е демонстрирал през тези 4 мандата способност да се разбира с всички. Дали това е за добро или за лошо, вероятно е различно на различните места, т.е. има и такива, които са запомнени  добри инициативи и такива с не толкова, но няма кандидат срещу тях. Това е един много видим профил в българската местна политика. Вторият профил е на национално популярното лице, което се жертва за сметка на това да има няколко човека повече вкарани в общинския съвет, т.е. депутат, член на националното ръководство на партията, който изведнъж е припознал себе си за кмет. Разчита се неговата популярност, разбира се да генерира повече подкрепа и за листата, без значение дали има той реални шансове за това да бъде избран за кмет или не. И разбира се, третият профил вероятно е на местния успял човек, само реализирал се, който се кандидатира като независим, макар  с подкрепата на много формати, който иска да промени общината. Вероятно ще мога да сътворя още един-два профила, но като че ли тези са най-видими профила, които можем да открием поне в големите областни градове", коментира политологът.

Цоня СЪБЧЕВА