Основата задача на едно служебно правителство е да подготви изборите, само че в България служебното правителство започна да се възприема като редовно правителство, предвид факта, че няколко години в България партиите не са в състояние да излъчат редовно токова. Напъните са служебното правителство да има някакъв политически уклон, което е недопустимо. Това каза преподавателят по конституционно право във Великотърновския университет гл. ас. д-р Христо Орманджиев в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

По думите му конституционните промени, касаещи служебното правителство, създават дисонанс в цялата картина.

"Конституционният съд затвърди новите правила, по които се избира служебно правителство, като не успя да събере нужното мнозинство за отмяна на промените в Конституцията, които задължават президента да назначава за служебен премиер измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправителят на Българската народна банка, председателя или зам.-председателя на Сметната палата, както и Омбудсмана или неговия заместник. С формирането на служебно правителство се търси една независима власт, която да е извън парламентарната, която не може да формулира правителство. Затова именно на президента се дават тези правомощия,“ заяви Христо Орманджиев, като изрази мнение, че тезата, че президентът се разполага с много власт при съставянето на служебни правителства е грешна, тъй като партиите са тези, които са в несъстояние да излъчат правителство и по този начин преотстъпват това право на президента.    

По думите му с промените в Конституцията, "Домовата книга“ с ограничения брой на имената на възможните кандидати за поста министър-председател слага един ред и една невъзможност да се излъчи друго лице извън посочените там лица. "Ограниченията създават един дискомфорт и това е едно неудачно конституционно решение. Президентът не би имал толкова много власт, ако политическите партии са силни и поемат отговорност за управлението на държавата.“   

Мотивите на внесения от ПП-ДБ законопроект за промени в Закона за Сметната палата за избора на зам.-председателите й от Народното събрание, а да не се посочват от председателя й според Христо Орманджиев са рационални, но според него тези промени няма да се случат. "Конституционният модел от 1991 година търсеше баланса във властите и в това президентът при вече налична парламентарна криза да може той да посочва състава на правителството. Сега ще се търси това, че все пак лицата имат известен политически оттенък преди те да бъдат назначени на тези постове,“ обясни той.