С промените по отношение на формирането на Висшия прокурорски съвет на практика се формира един нов конституционен орган, който влиза в противоречие с едно тълкувателно решение на Конституционния съд от 2003 година, според което създаването на нови органи в Конституцията може да стане единствено във Велико Народно събрание. Това заяви в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" гл. ас. д-р Христо Орманджиев, преподавател по Конституционно право във ВТУ.

"Много е трудно да се каже кои конституционни промени са спорни и кои неоспорими, все пак това е правомощие на Конституционния съд, но все пак би могло да се коментира по отношение на някои от тях, и особено тези, които касаят съдебната власт и са свързани с промените по отношение на формирането на Висшия прокурорски съвет. Така че ако говорим за някаква форма на оспоримост, може би това е едно от най-съществените изменения, което може да доведе до евентуалното бих казал аз, обявяване за неконституционност, но това не мога да го кажа аз, разбира се. Това може да го каже Конституционния съд след надлежното сезиране", обърна внимание преподавателят по Конституционно право.

Христо Орманджиев коментира и промените, които засягат служебните правителства: "Друго интересно правомощие, което беше засегнато, е това за служебното правителство и ограничаване на възможността на президента всъщност да назначава служебни правителства, и определянето на конкретни лица, които могат да заемат позицията на министър-председател. Това фактически отново е едно изключително правомощие на президента, което е гласувано с приемането на Конституцията от 1991 година, което на практика може да доведе отново до една такава форма на обявяване на противоконституционност"'.

Той определи като слабост невъзможността юридическите или физическите лица пряко да сезират Конституционния съд с конституционна жалба. Според него това би подобрило защитата на правата на гражданите.

"Разбира се, тя в първоначалния проект беше посочена в един от текстовете, в един от параграфите на измененията, но сега между първо и второ четене се вижда, че тези текстове са отпаднали и фактически е останала една възможност за сезиране на Конституционния съд само по отношение на текущо дело и противоречие на приложим закон по делото с Конституцията, това, което ще може всъщност да сезира или отделния съд, или по искане на страната съдът всъщност отново да сезира Конституционния съд, и решението по съответното дело всъщност ще се произнесе чак едва след като Конституционният съд се произнесе по приложимостта и конституционносъобразността на закона, приложим по конкретното дело. Но на практика другите текстове, които даваха възможност на юридическите лица или на физическите лица пряко да сезират Конституционния съд с конституционна жалба, разбира се, след като се изчерпали целия процесуален ред за защита на правата, всъщност го няма и е отпаднал от проекта, което според мене е една слабост", коментира Христо Орманджиев.

По думите му въвеждането на тази жалба трябва да стане след изключително прецизиране на възможността и на предмета, по който ще стане това сезиране, за да няма пък претрупване на Конституционния съд с различни конституционни жаби: "Но отпадането според мене е една слабост на законопроекта, която се надявам в бъдеще да бъде преодоляна".