Напрегнатото, противоречиво и много често параноидно отношение към големия свят, към глобализацията и към нейните предизвикателства бележи тематично политическия ни живот. Това каза в предаването "Денят на фокус" на Радио "Фокус" социалният антрополог, публицист и преподавател в НБУ Харалан Александров.

"Нашата оценка на ЕС и към големия свят изобщо от една страна се приема като възможност преди всичко да се пътува, да се потребяват продуктите на този свят, да се обогатява културата, но от друга страна има много силно преживяване за това, че можем да бъдем асимилирани в големия свят, т.е. има преживяване за културна заплаха. Това е свързано с много фактори, преди всичко с усещането за маргиналност и периферност в европейската цивилизация. И неговият отговор, който обикновено се изразява с отричане чрез себевъзвеличаване, това е този разказ за уникалната, древна неповторима и космическа българска култура, отношението към нея много често не се базира на себепознание, а се базира на тревогата от това, че ще бъдем подчинени, асимилирани в глобалното море“, посочи той.

Има един изразен копнеж по културна инсолизация – превръщането ни в културен остров и затваряне, смята още културният антрополог Харалан Александров, като според него "политическото проявление на това явление е, че хората се оглеждат и търсят българска версия на Виктор Орбан. Някой, който да застане и да ни опази от всички вредни нахлувания отвън, и същевременно ще продължим да се ползваме от привилегията от членството в ЕС“. Това според него е "тарикатското и бедняшко“ отношение към богатия свят, заради това, че не вярваме, че сме част от него.

Българите ясно демонстрират съпротива към ЕС и глобализацията като цяло, тъй като промяната не е вътрешна, смята още Харалан Александров: "Тя не следва някаква вътрешна еволюция и развитие, не намира своите дълбоки снования в нашата култура и история, изглежда наложена. Поставят ни в позицията на жертва, защото ни натрапват някаква друга версия за самите нас. И тази, с която сме свикнали, с която сме израснали, която културата поражда и продължава да поддържа, се превръща в дисидентска версия. Това е изключително неблагоприятна ситуация, тъй като означава да живееш с този конфликт дали да бъдеш европеец или да си българин. Този конфликт може да бъде решен само на мета ниво. Трябва да има разговор за това и да има грижа промените да бъдат обяснени, да бъдат приети, да намерят своите основания и подкрепа вътре в културата“.

По този повод Харалан Александров изрази мнението, че промяната на отношението към ЕС и към света като цяло е свързана с много несвършена работа, и че "това е работа, която трябва да бъде свършена от класа от посредници, която да е в състояние да преведе, разкаже, ако трябва да опитоми, да направи по-приемлив и по-харесван този свят, е необходимо да възникне.“