Лятото настъпи, но дъждовете в страната не спират. И докато някои се отправят към морето, други търсят спокойствието и хладината на гората. Там обаче, дори в тези горещини, се срещат десетки видове гъби, някои от които отровни. Оказва се, че и интересът на българина към този продукт нараства през последните години.

Горите на Стара планина са изпълнени с различни видове гъби. Заради топлото време, комбинирано с дъждове, покрай дърветата и поляните могат да бъдат намерени множество ядливи и отровни гъби, някои от които си приличат.

Хоби гъбарят Катя Петкова отчита, че има засилен интерес от страна на потребителите към дивите гъби. Въпреки това липсата на познания може да доведе до неприятности за техния консуматор.

Как се разпознават гъбите и кои са най-търсените видове от българите?

Въпреки че вече е юни месец, в горите и по полетата може да срещнете гъбари, в търсене на разнообразни видове.

"Поради климатичните промени, единствено февруари месец не съм ходила за гъби. Март месец пак започнаха първите пролетни гъбки, които са майската гъба, смръчкулата. Декември съм брала. Ноември брах манатарка, през последните години е много относително. Трябва да е топло времето, да е валяло", казва пред bTV Катя Петкова.

Катя е акушер в Стара Загора, но в свободното си време обикаля страната за гъби. Сега е избрала района на Габрово.

"В момента се намират манатарки, пачи крак, лютива млечница, които малко хора я консумират, общо взето това са най-комерсиалните гъби“, обясни още тя.

Някои от ядливите обаче имат двойници - опасни за здравето.

 

"Отровните се разпознават по външните белези. Трябва много добре да се огледат. Да се извади гъбата внимателно с цялото пънче и да се огледат шапката, пънчето, пръстена. Също така цветът променя ли се при нараняване, защото има много близки видове, които си приличат едно към едно, но са малко факторите, които ги разграничават“, допълни още Катя.

Набраните от Катя гъби раздава на близки и приятели, но все по-често получава запитвания и от непознати.

"Последните години хората са се ориентирали към екологично чистите продукти. Диворастящите гъби са екологично чисти“, уточнява Катя.

По думите ѝ всяка гъба има свой собствен специфичен вкус.

"Няма как да бъдат култивирани тези гъби и няма как да бъдат сравнени. Една с една не си приличат като вкусови качества“, допълни още тя.

По данни на Националния статистически институт, българите консумират все повече гъби годишно, а любимата им е манатарката.

По неофициални данни над 200 000 души се занимават с гъбарство в България и много други се присъединяват към берачите, защото предпочитат екологично чистия продукт пред култивирания.