Измина седмица от загубата на един от най-великите български музиканти - Кирил Маричков. Той остави след себе си вечна музика, обаче и празнота в сърцата на едни от най-близките си приятели.

"Фондацията" – групата, с която Щурецът излизаше на сцена през последните години, споделя емоциите си след загубата.

"Аз още не мога да асимилирам, че трябва да говорим за него в минало време“, казва Иван Лечев.

"Аз имам чувството, че предстои да се чуем и да се уговорим да пътуваме утре за Варна. Обикновено заедно пътувахме. Все още не мога лично аз да превключа“, споделя Венко Поромански.

"Преобладава любов. Когато загубиш някой, оценяваш колко много е значил за теб – някой близък човек. Лично в моя случай, аз мисля, че няма да мога да бъда цял отново. Има едно парче от мен, което си е отишло. И няма как да го залепя“, посочва Дони.

"Аз имам чувството на огромна празнота в душата. Говорихме си с Дони, че не сме предполагали колко много ни е станал близък. Но за съжаление човек истински оценява тези неща, когато вече ги няма“, казва Иван Лечев.

"Говорихме си на поклонението с Васил Найденов. Той ми каза нещо, за което моля всички да се замислят. Каза "Видя ли - ние трябва да умрем, че да разберем колко сме обичани“, допълни Дони.

"Аз казах на дъщеря ми, когато се върнах, че съм научил две неща от тази ситуация. Едното нещо е да казвам още по-често колко я обичам нея, колко обичам Нети. Да казваме на близките си хора колкото се може по-често това. Защото – и прехвърлям към второто нещо, което научих - колко е важна една секунда. Това всичкото се случи за една секунда“, сподели още той.

"Кирчо, отивайки си, затвърди още повече идеята на група "Фондацията“. Това, което направихме ние – ние се обединихме хора от различни групи, за да пеем тези вечни песни. Получих в съобщения "Нали ще продължите?" Истината е, че когато това се случи - с Дони много често се чуваме и той специално не беше убеден, но и аз – дали ние да продължим. Кирчо е безценен. Но най-безценна е музиката, която е оставил“, разказа Славчо Николов.

"Аз наистина имах такъв момент – да си кажа "Аз не искам повече да правим това". Защото точно по време на събитието бях доста организиран, трябваше да реагирам бързо на всичко, което се случи. Бях до него буквално в последните му минути, секунди… Той дойде при мен, бях последният, с когото говори. Беше свързано с репетиция. Спъна се в един куфар и после стана странно, вероятно е получил нещо, защото не се защити с ръце и падна. Аз стоях при него, охраната дойде и помогна да го обърнем. Но имах такъв момент, в който си казах – не, не искам. Но после говорихме с роднините, със Славчо, ние дори искахме да не правим този концерт, който ще се състои на 30 октомври, но два фактора ни накараха да променим мнението си – единият е мнението на семейството, защото ние без тях нямаше да направим нищо. А другото беше, че публиката изкупи останалите билети, след съобщението за кончината му“, обясни Дони.

"След нашето колебание дали да съществуваме, преценихме, че трябва да съществуваме като група, но ние ще останем в този вид. Четирима. Неговото място няма как да бъде заето. И нещо повече – ще учредим една награда на негово име за млади музиканти. Тази година ще бъде връчена на самия концерт“, отбеляза още той.

"Това е най-добрият начин да отразим колко много обичахме Кирчо - като изсвирим неговите песни, изпеем неговите песни. И да го изпратим по един достоен за него начин“, допълва Иван Лечев.