България остава държавата с най-ниска минимална работна заплата в целия Европейски съюз – 933 лева (или 477 евро). В противоположния край на класацията, изготвена от "Евростат", е Люксембург. Там минималната заплата е пет пъти по-висока - 2570 евро.

За да бъдат сравними, всички заплати в изчисленията на Брюксел са в евро. За година – от юли 2023 г. до сега, долният праг на заплатите у нас се е покачил със 78 евро – до 477. Над България, на втора и трета позиция са Унгария и Латвия – като виждате, там заплатите са с поне 200 евро над тези у нас. 

България остава с най-ниска заплата и сред страните на Балканите, които са извън Евросъюза – като най-близки до равнището на възнагражденията у нас са съседните Сърбия и Турция – съответно с 544 евро и 568 евро на месец.

"Последните 2-3 години вдигахме, вдигахме МРЗ с идеята, че ще станем много богати. Е, не сме много богати, защото МРЗ е функция на икономиката", обясни пред NOVA икономистът Преслав Райков.

Когато повишаваме прекалено много МРЗ или я фиксираме процентно към средната за страната и я прилагаме във всички региони – то тогава ще останат едни региони, в които започва една чисто психологическа демотивация.

"Поколението Y, поколението Z няма да иска да работи за минимална работна заплата – ако вземем един оператор на машина, дори и МРЗ да е доста по-висока , те пак няма да искат. Другата посока, която е свързана с икономиката, е какъв тип инвеститори привличаме в България – за съжаление ние основно привличаме европейски компании, които идват у нас, защото могат да плащат по-малко", казва HR експертът Елица Панева.