Прокуратурата подготвя искане до Конституционния съд (КС) за тълкуване на разпоредбата на чл.126, ал.2 от Конституцията на Република България, която касае правомощията на главния прокурор по надзора за законност. Те са коментирани превратно през последните години единствено с политически цели, каза главният прокурор Иван Гешев по време на конференцията "Съдебна реформа. Специализирано правосъдие“, която се провежда в София. Това съобщиха от пресцентъра на Прокуратурата на Република България.

"Правомощията на главния прокурор са доста по-ограничени в сравнение с тези, на който и да е главен прокурор в Европейския съюз, заяви Иван Гешев. Въобще не може да става въпрос за контрол върху конкретни дела, въздействие върху вътрешното убеждение на магистрати или върху изхода по досъдебни производства. До това заключение достигнаха и колегите ни, изготвили независимия анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата с помощта на Службата за подкрепа на структурните реформи към Европейската комисия“.

"Ние държим да бъде разяснена изцяло волята на конституционния законодател. Това би трябвало да изключи всякакви съмнения за неограничените възможности на главния прокурор и неспиращите политически внушения и манипулации на общественото мнение“, добави Иван Гешев. За 2019 г. той е бил сезиран по 36 досъдебни производства, като е постановена отмяна на постановлението за прекратяване по 8 от тях. През 2020 г. е сезиран по 31 случая, от които само по 13 е отменено съответното постановление, което доказва изключителния характер на тези произнасяния.

Особено важно е запазването на специализираното правосъдие, което е доказало своята ефективност и е признато и в международен план, заяви Иван Гешев. Той припомни, че на 6 декември 2021 г. Специализираната прокуратура бе избрана за домакин на Секретариата на постоянната конференция на прокурорите, работещи по дела за организирана престъпност.

В изказването си пред участниците в конференцията главният прокурор подчерта, че реформи в наказателното правосъдие са необходими, независимо че осъдителните присъди през последните години са над 96%. В изпълнение на препоръките на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) би могло да се обмисли възможността за въвеждане на съдебен контрол върху част отказите от образуване на наказателно производство.

"Готови сме да участваме на експертно ниво във всякаква реформа в интерес на българските граждани“, увери главният прокурор.

Позицията на ръководството на Прокуратурата на Република България е, че реформата следва да бъде всеобхватна и в цялата правоохранителна система. "Това включва разследващите органи в МВР, оперативно-издирвателната дейност, службите за сигурност и съдебната власт. Няма как цялата система да функционира ефикасно и ефективно, ако реформата не обхване всички аспекти на борбата с престъпността. Каквито и правомощия да има прокуратурата, няма как те да се реализират без да са разкрити извършителите на престъплението от компетентните органи“, обясни Иван Гешев.

Той припомни, че Наказателният кодекс е от 1968 година и не отговаря на настоящите обществено-икономически условия. Наказателният кодекс е формалистичен, стандартите са силно завишени и са в пъти по-високи от стандартите, които се прилагат в другите държави от ЕС, добави главният прокурор.