Не смятам, че злото има своя същност, тъй като то е нищото, то е смъртта, то е абсолютното несъществуващо, а несъществуващото няма същност. Това каза в предаването "Сториборд“ на "Фокус“ с водещ Благой Иванов доц. д-р Герасим Петрински – преподавател в Катедра "Реторика“ към Философския факултет на Софийския университет "Климент Охридски“, специалист по аргументация и политическа реторика и автор на книгите "Късноантична и византийска канонична реторика“ и "Образът на демона във Византийската житиепис“. 

През античността демонът не е възприеман задължително като лошо същество, отбеляза той. "Напротив, това е полубожество, което може да твори добро или лошо. Всеки един от нас според античните концепции има своя демон-покровител, който съвпада до известна степен с това, което римляните наричат човешки гений. Тук забелязваме и въздействието, което има тази идея върху идеята за добрия и лошия ангел, който има всеки човек според християнската идея“, обясни доц. Петрински.  

Мотивът за продаването на душата се появява около ІІ-ІІІ век сл. Хр. с формирането на християнството като концепция и като световна религия. Един от първите случаи, в които този мотив се среща, е при свети Киприан, посочи той. В последствие той е обвързан с несподелената любов. "С разпространението и установяването на християнската религия подобни неща вече не присъстват. Този, който продаде душата си на Дявола, бива осъден“, поясни специалистът.  

За средновековния човек в Източна Европа понятието демонология не съществува до Х век. "Има вярвания в демони, различни демонични сюжети – например идеята за продаването на душата на дявола, като те се срещат най-вече в жития на светци. От ХІ век започва и теоретичното изучаване на демоничното. Пишат се едни особено по своя характер трактати, полуиронични“, разказа доц. Петрински. 

Той обясни, че формирането на демонологията като псевдонаука е пряко обвързано с новото време и дълбоките политико-икономически промени, които настъпват в Западна Европа – откриването на Новия свят, разместването на социалните пластове и големия лов на вещици от ХV до ХVІІ век.  

Има много силен контраст между това, което виждаме в западноевропейската литература в ХІХ век, и това, което откриваме в средновековните и антични текстове, посочи той. "През античността и средновековието злото изглежда зле и е същество на крайностите, обикновено същество на грозното. В новото време тази идея се концептуализира по различен начин и се обръща. Злото вече трябва да бъде максимално съблазнително и поради тази причина то се превръща в прекомерно красиво. Интересното е, че демоничният образ, поне във Византия, е преди всичко мъжки“, отбеляза доц. Петрински. 

Концепцията за въплътеното зло е изключително изгодна и полезна от политическа гледна точка. "Политическата демонизация е феномен, който съществува, откакто съществува концепция за злото, като нещо, което има своя природа, своя собствена същност. Тази идея присъства в източната философия. В гръко-римския свят навлиза около І век сл. Хр. От този момент нататък злото се използва изключително активно при дефинирането на политическия противник. Това е една изключително опростена представа за света, която обаче има своите предимства – тя достига до изключително широки аудитории и ни спестява усилието да мислим“, обясни преподавателят.  

Концепцията за злото може да се използва и за установяване и легализиране на власт, допълни той. "Определени групи от хора могат да бъдат маргинализирани, дискриминирани на база на това, че те са носители и въплъщение на злото. Типичният пример за това нещо са евреите. Хитлер започва своята акция срещу евреите, защото му трябва външен враг, чрез който да обясни лошите неща, които се случват икономически на германците. За да имаш власт, трябва да имаш срещу кого да се бориш. Такова маргинализиране има и във Византия през Х век“, даде примери доц. Петрински.