Смирението на човека е осъзнаване на абсолютно обективната действителност. Това каза богословът Георги Тодоров в интервю за предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус“.

По думите му връзката с покойниците по време на Големите задушници ни напомнят нещо много важно -че ние не съществуваме сами по себе си.

"Това е голяма заблуда егоцентризмът на нормалния човек. За съжаление, всички ние сме малко или много егоцентрици, сякаш ние сме центъра на света. А то изобщо не е така – нито сме центъра на времето, нито сме центъра на пространството, нито сме центъра на нещо, освен на собствения си егоизъм. Затова тези празници, тези дни за покаяние, за помен и прочие ни припомнят първо, откъде сме дошли, второ, за тези човеци, които са допринесли за нас, и то са допринесли много, най-малко са ни родили дето се казва – това, ако не е най-важното, за да съществуваш. И в този смисъл това е нашата родова памет. А родовата памет ни включва в голямото семейство на народа български, на църквата, на човечеството, и тази връзка е ключова за човека“, каза още Георги Тодоров.

Богословът подчерта, че в този ден е много важно да даваме в памет на покойника.

"Ние знаем от баналния човешки опит – това, което вземеш, винаги може да изчезне. То може да се запали, може да изгори, може да го изяде червея, може да го изпуснеш в морето и да изчезне. И било е твое, но го няма вече. Това, което дадеш, вече никой не може да ти го отнеме. То може да изгори, но дарът си остава. Дарът е непокътнат“, обясни Георги Тодоров.


Пълния текст на интервюто четете по-късно в раздел "Мнение"


Габриела ГАНЕВА