В българското висше образование има 52 различни професионални направления. Софийският университет е лидер в 22 от тези 52 класации. Той е най-голямото, най-разпознаваемото висше училище, но далеч не е единственият избор. Това каза Георги Стойчев – изпълнителен директор на Институт "Отворено общество“ - София, в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“. Той обобщи резултатите от 13-то поред издание на Рейтинговата система на висшите училища в България. Тя сравнява представянето на 51 висши училища в рамките на 52 професионални направления въз основа на десетки показатели, измерващи различни аспекти на учебния процес. Изследването се прави от Институт "Отворено общество“ – София и "Сирма Солюшънс“ по поръчка на МОН, а ръководител на екипа е Георги Стойчев.  

Най-старото и най-голямо висше училище в страната доминира българското висше образование като цяло, посочи той. Софийският университет е първи в направления, свързани с природните науки, като биология, химия, науки за Земята, първи в хуманитарни направления, като философия, социология, право, първи в направление икономика.  

Изследването показва, че направлението, към което се насочват кандидат-студентите с най-висок успех от диплома за средно образование, е медицината. С най-висок успех от диплома в конкретната специалност в конкретно висше училище са студентите от първи курс в направление "Информатика и компютърни науки“ в Софийския университет.  

Данните показват, че през последните 10 години все по-голям дял от кандидат-студентите се насочват към специалности, които са по-добре свързани с пазара на труда. "Българското висше образование през последните години обучава повече лекари, повече учители, повече инженери за сметка например на по-малко икономисти, прависти, хора, които учат администрация и управление. Това е процес, който води до рационализиране на структурата на висшето образование и доближаване на структурата му до потребностите на пазара на труда. В резултат на това ние наблюдаваме и много по-добра реализация на завършилите. С всяка следваща година виждаме по-високи доходи на завършилите, по-ниска безработица, по-висока реализация на позиции за висше образование“, отчете Георги Стойчев. 

Данните показват, че преди около 10 години 46% от студентите са работили на позиция, за която се изисква висше образование пет години след завършване на университета. Сега делът им се е увеличил до почти 60%. "Това е един от сигналите, че българското висше образование се доближава до нуждите на пазара на труда“, допълни експертът. 

Важно е не само какво, но и къде избират да учат кандидат-студентите, подчерта Стойчев. "Ако сте завършили медицина например, близо 100% от завършилите тази специалност се реализират на позиция за висше образование. Но ако сте завършили туризъм, 26% от завършилите се реализират на позиция, за която се изисква висше образование“, даде примери той.  

Студентите в България през 2023 г. са 180 000. Около 24 000 българи избират да учат в чужбина. 14 000 пък са чуждестранните студенти. "Това, което наблюдаваме, е, че делът на тези, които напускат страната след завършване на висше образование, чувствително намалява. Ако преди 10 години 25% от завършилите не са се осигурявали в България, в момента този процент е около 14.“