Европейската комисия въвежда нов регламент за дистанционната работа или т.нар. "телеуърк“, чиято крайна цел е поне 10% от работната сила да работи дистанционно, което горе-долу е процентът у нас. Това каза в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“ Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта. "Колкото по-регулирана е тази дейност, дистанционната работа, толкова по-малко гъвкава и динамична става тя. А смисълът на дистанционната работа е да бъде максимално гъвкава. Т.е. от една много добра идея, защото в мотивите на законопроекта се говори за гъвкавост, отиваме на една доста рестриктивни политика.

Георги Първанов описа накратко какви са законовите предложения в новия регламент на Европейската комисия: "Има няколко позитивни промени, които се предвиждат в този законопроект. Едната касае правото на изключване в обедните почивки и почивката между работните дни и възможността човекът да не отговаря на мейли. Много шум се вдигна за спецификацията на работното място за дистанционна работа, т.е. вероятно ще въведе фиксиран адрес в трудовия договор, но той отново ще има ограничаващ ефект, а смисълът на дистанционната работа е да може човек да работи от различни места на света. Прелюбопитна е регламентацията, касаеща изкуствения интелект дава възможност ако работодателят е прегледал твоите документи с помощта на изкуствен интелект, ти да изискваш те да бъдат прегледани от човек. Трябва да се гарантират равни права за хората, които работят дистанционно и тези, които не работят. Последното е, че няма ясен регламент, който да касае данъчното облагане.“

"Няма как да няма регулации, - изказа мнението си Георги Първанов, като уточни, че има много неща, които законодателно трябва да се изчистят, които касаят и безопасността на труда, и работното място, и това на човек да му тече стаж, да има всички придобивки, които са свързани с работата. Така че няма как да се мине без регулация.“ Според него е добре, че се води този разговор на етап обсъждане и тези промени, които се предвиждат, могат да бъдат ревизирани и изчистени. Много важно е според него законодателите да се консултират с хора, които практикуват такава дейност, така че да се приеме оптимален вариант в този нов закон.

В законопроектът се говори за условия, които да подобрят отношението на служителя към работата и неговата възможност да бъде гъвкав, но и самият работодател да си гарантира, че служителят ще извършва съвестно работата. По този повод Георги Първанов изрази мнение, че е необходимо в този законопроект на работодателя е необходимо да има гарантирана възможност за контрол на работното време, почивките чрез софтуер и други, а на служителя да са гарантирани разходите, които са необходими за т.нар. "свързаност“, т.е. работодателят да е задължен да осигури софтуер, да закупи компютър за служителя и т.н. "Всички тези неща трябва да бъдат разписани“.

В сивата зона остава регламентирането на инспектирането на работното място при дистанционната работа. "Т.е. ако хоум офиса е работно място, би трябвало да може да се инспектира от различните държавни органи, както е и стандартното работно място. Как ще се регламентират тези служители, как ще правят проверки, кога е необходимо тепърва да се изяснява,“ допълни още Георги Първанов.

"Около 10% от работната сила в България работи дистанционно и тенденцията е към връщане и към намиране на един хибриден модел, който е вероятно най-добрият“, каза още Георги Първанов, като сравни данните от България с тези от света. "Важно е да се отбележи, че Европейският съюз се опитва да налага един такъв модел на работа без да отчита спецификата на бизнеса и икономиката на различните страни. Ако се вземе за пример Люксембург, където изцяло индустрията им е в сферата на услугите, там и 90% от работната сила би могла да работи дистанционно. В Германия, където има много силно производство, в момента около 20% работи дистанционно. Шампион в това отношение е Канада.“

"Дистанционната работа е тук, за да остане. Тя е вече част от обявите за работа и от предложенията, и понякога натежава дори повече от допълнителните придобивки. В следващите години едно от нещата, които ще се случат, е огромна мобилност: от една професия към друга, както и увеличаване на географската мобилност, както миграция към по-малките населени места,“ заключи Георги Първанов от Българската конфедерация по заетостта.