Преработвателите на олио в България през летните месеци не успяха да набавят нужните за преработка количества и това може да доведе до криза в сектора. Това каза Георги Койнов, финансов директор на едно от най-големите преработвателни предприятия у нас, в ефира на предаването "Денят на Фокус“ по Радио "Фокус“. Поводът за гостуването му бе фактът, че на 15 септември пада забраната за внос на слънчоглед от Украйна.

По думите на Койнов, ситуацията е била изкуствено създадена. Стигнало се е до изкривяване на пазарната цена на слънчогледа в България. Земеделското съсловие е притиснало преработвателите да плаща цени, много над пазарните, смята събеседникът.

България произвежда около 2 млн. тона слънчоглед годишно. През последните 10 години са въведени нови мощности за преработката му. Така страната се е превърнала от нетен износител в нетен вносител на слънчоглед, за да захрани преработвателните мощности, в които са инвестирани стотици милиони, поясни Койнов.

"През септември 2022 г, когато бе жътвата, заради поскъпването на всички земеделски стоки след началото на войната в Украйна, слънчогледът се търгуваше за около 1200 лв на тон. Земеделците обаче решиха, че тази цена не е достатъчно висока за тях, макар тя категорично да надхвърляше производствените им разходи“, допълни той.

"Цената започна своя низходящ тренд, който продължи до юни. През това време земеделците пропуснаха да реализират своята продукция. В опит да потърсят компенсация за това, те прокараха забраната за внос на слънчоглед от Украйна. Това притисна преработвателния сектор. Цената обаче остана същата, защото тя не се определя от производството на вътрешния пазар, а на международно ниво.

Преработвателите бяха лишени от внос от Украйна, а българските производители задържаха продукцията си. Така се стига до днешна дата, когато цените все още са ниски, а преработвателите нямат достъп до нужните им количества слънчоглед“, обрисува ситуацията Георги Койнов. Част от заводите са спрели работа, други работят с намален капацитет, което се отразява върху себестойността на продукцията. "Индустрията става все по-неконкурентноспособна и респективно губи традиционни пазари“, категоричен е Койнов.

Исторически преработвателите и производителите са много добри партньори. В предишни години конфликт не е имало. Освен българското производство обаче, преработвателите се интересуват и от вносната продукция, за да се реализират производствените мощности. Няма конфликт, а целенасочена кампания срещу преработвателите с цел постигане на непазарни цени за залежалата продукция, е мнението на Койнов.

Преработвателите на слънчоглед очакват да видят какво ще се случи след 15 септември – дали забраната просто ще изтече или ще бъдат предприети нови мерки на правителствено ниво. Междувременно преработвателите са активни купувачи на слънчоглед от всеки възможен източник на пазарна цена, завърши събеседникът.