"Служебното правителство иска да обрече хората с увреждания на лишения, мизерия и страдания." Това заяви Георги Гьоков в декларация от името на ПГ на “БСП за България“ в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, съобщиха от пресцентъра на БСП.

През 1992 г., Генералната асамблея на ООН обявява 3-ти декември за Международен ден на хората с увреждания. На този ден в цял свят се организират събития, напомнящи, че е необходима ефективна промяна в условията на живот на хората с увреждания. Това е и ден за подкрепа на достойнството, правата и добруването на хората с увреждания.

Идеята да бъде отбелязван такъв ден е да бъде подпомогната дискусията за свободния и независим живот на тези хора и за тяхното пълноправно участие в обществото.

Няма универсално приета дефиниция на "увреждане“ или за "човек с увреждане“, въпреки че са правени опити за такава универсална дефиниция. Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (от 2006 година) казва, че "увреждането е развиваща се концепция и че уврежданията са резултат от взаимодействие между лица с нарушени функции и бариери от емоционално-оценъчен характер или такива, свързани с обкръжението, които възпрепятстват тяхното пълноценно и ефективно участие в обществото равноправно с останалите“.

Хората с увреждания са най-голямото малцинство в света, но за разлика от повечето малцинствени групи, тази е с отворено членство: всеки един от нас може по всяко време да започне членуването си в нея, било то поради злополука, заболяване, старост или друга причина.

По оценка на СЗО над един милиард души, което представлява около 15% от населението в света, има някаква форма на увреждане и едва 5% от тези увреждания са вродени. Според Програмата за развитие на ООН, 80% от хората с увреждания живеят в развиващите се страни. А по оценка на Световната банка 20% от най-бедното население на планетата е с увреждания.

В Европейския съюз:

· 87 милиона имат някакъв вид увреждане;

· повече от 50% от тях считат, че са жертва на дискриминация;

· само 51% от тях работят, в сравнение с три четвърти от хората без увреждания.;

· 41% не могат да покрият непредвидено възникнали разходи;

· 28,4 % от хората с увреждания са изложени на риск от бедност или социално изключване в сравнение със 17,8 % от хората без увреждания;

· само 29,4 % от хората с увреждания завършват висше образование в сравнение с 43,8 % от хората без увреждания;

· повече от един милион на възраст под 65 г. живеят в институции.

В България не се събира официална статистика за хората с увреждания. Националният център за обществено здраве и анализи дава информация, че ежегодно над 3 000 деца и над 50 000 пълнолетни хора се вливат в редиците на хората с увреждания, защото така са се произнесли експертни комисии. От други източници научаваме, че хората с установени увреждания в България са над 500 000, а през 2022 г. в България около 9 000 лица с увреждания и възрастни хора живеят в 161 специализирани институции. Над 7 000 човека с психо-социални и интелектуални увреждания са поставени под запрещение. Това са факти!

Факт е и че у нас хората с увреждания продължават да са тежко дискриминирани поради липса на достъпна среда в обществени и жилищни сгради, транспортни средства, спортни, културни, образователни и развлекателни обекти, както и в редица области на живота като образование, здравеопазване, заетост, социални и други услуги, достъп до правосъдие.

Години наред проблемите на хората с увреждания са неглижирани. В първите години на прехода им обещаха достоен живот - и на тях, и на близките им. Но вече 30 години след онези събития не са го получили.

Уврежданията са част от състоянието на човека и са резултат от социално-икономически или политически фактори, злополуки или въоръжен конфликт, но също и от замърсяването на околната среда, ХИВ/СПИН, злоупотребата с дрога и т.н.

Те повишат риска от бедност, а бедността повишава риска от увреждания. Затворен кръг, от който трябва да се излезе, за да решаваме проблемите с по-голям успех. В доклада "Увреждания, бедност и развитие“ на Министерство на международното развитие (DFID) на Великобритания се констатира, че поне 50% от уврежданията могат да бъдат избегнати и са директно свързани с бедността.

Въпреки постигнатия напредък в много области, пред хората с увреждания все още съществуват сериозни пречки по отношение на достъпа до здравеопазване, образование, заетост, развлекателни дейности и участие в политическия живот.

България е поела ангажимент за подобряване на социалното и икономическото положение на хората с увреждания въз основа на Договора за функционирането на ЕС и на Хартата на основните права на Европейския съюз. Ще спомена и Европейския стълб на социалните права – там се подчертава, че хората с увреждания имат право на подпомагане на доходите, и то такова, че да им осигурява достоен живот, имат право на услуги, които да им дават възможност да участват на пазара на труда и в обществото, имат право на работна среда, приспособена към техните нужди.

Ще спомена и Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. Европейския съюз и всички държави от Съюза са страни по тази Конвенция. Ратифицирали сме я със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. Тя играе ръководна роля за съдържанието на Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. и предшестващата я Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. На тази основа е изработена и Националната стратегия за хората с увреждания 2021-2030 г., която е нашият стратегически документ, на изпълнението на който възлагаме надежда да допринесе за създаването на по-добри условия и възможности на хората с увреждания да упражняват правата си и да участват в отделните сфери на обществения живот, равноправно с останалите български граждани.

След всичко казано и в навечерието на Международния ден на хората с увреждания, моля всички народни представители да се замислим дали с грижа и разбиране за тези хора решаваме проблемите им.

Днес и утре, в знак на съпричастност, в цялата страна ще бъдат организирани редица инициативи по повод хората с увреждания. Ще внушаваме, че човешкото отношение и приемането на техните проблеми са стъпки към стопяване на различията. Но дали правим всичко, което зависи от нас като общество, като изпълнителна власт, като законодателна власт?

В България, освен труднодостъпната архитектурна среда в градовете и селата, хората с увреждания намират големи трудности при намирането на работа. Продължават да са на дневен ред темите за здравната (ТЕЛК-овете), пенсионната и административната реформа по отношение на хората с увреждания, достъпът до архитектурна среда, до образование, трудовата заетост, здравеопазване. Все още и като държава, и като общество сме далеч от средното европейско ниво на отношение към хората с увреждания.

Стигаме и до организациите на хората с увреждания - и национално представените, и останалите. Няма да говоря за това, че като общество сме допуснали да водят битки помежду си. Искам за обърна внимание върху това: осигурили ли сме нормални условия за функциониране на гражданските организации на хората с увреждания. Включително и финансирането им и повишаване на капацитета им.