Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Достойнството, с което се движеше и говореше този изправен, красиво остаряващ писател. Достойнството на писател, идващ от друго време, когато това е значело нещо. Покрай такива хора човек несъзнателно се изправя. Това написа Георги Господинов след като ни напусна Марио Варгас Льоса.

Публикуваме думите му без редакторска намеса:

Марио Варгас Льоса си е отишъл, в неговата Лима, на 89. Имах щастието да го срещна веднъж, през зимата на 2020, и да обядваме заедно, благодарение на неговият голям изследовател и приятел Ефраим Кристал.

Ако трябва да кажа едно нещо, което запомних от тази среща, освен разпитването ми за Борхес, разбира се, то беше достойнство. Достойнството, с което се движеше и говореше този изправен, красиво остаряващ писател. Достойнството на писател, идващ от друго време, когато това е значело нещо. Покрай такива хора човек несъзнателно се изправя.

Благодаря и за автографа тъкмо на Леля Хулия и писачът.

Светла и достойна памет