Номинацията за "Букър" е по-специална за мен и много различна. Не съм си го представял. Българският език за първи път е представен на тази награда", сподели писателят Георги Господинов.

"Вълнуващото за мен е, че хора ме спират и поздравяват за нещо, което съм направил с думи. Тези хора са прочели историята ти и знаят за теб повече, отколкото може би ти самият", сподели още Господинов.

Според него книгите трябва да излизат, когато са написани и във всяко време, особено в най-лошото.

"Оттам тръгна този роман – от това издаване в пандемия. Хората започнаха да изпращат писма и пишат, че си спомнят как стоейки в къщите си, по пощата са поръчали романа, получили са го. Беше много особено преживяване. Запазил съм имената на първите села и градове у нас и по света, които си го поръчаха", разказа Господинов.

"Хората на изкуството четат знаци, те бяха там. Моята идея беше, че като ги напиша и хората ще ги прочетат и някак си тези неща няма да се случат. Ние пишем, за да не се случат нещата. Те, за съжаление, до някъде се случиха и то по-рано, отколкото ги очаквахме, включително с последната глава на романа, която описва началото на една война", споделя още писателят, съобщиха от bTV.

"Това мое метафорично говорене за вируси и за пандемия, не съм предполагал, че ще се материализира, макар и в друга пандемия. Това беше първото и най-страшното. Другото беше избухването на войната", допълни писателят