Израел е една уникална страна, която съвместява историята и съвременността по един много своеобразен и интересен начин. Това каза в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ Георги Джилянов – драматург, композитор и оперен бас.

"В Израел миналото и настоящето се срещат в буквалния смисъл на думата, там историята е на всяка крачка – примерът е Йерусалим и неговата атмосфера, умело съчетала история и съвремие: Йерусалим – градът, който Израел обявява за своя столица, с всички важни обществени сгради, както и Старият град на Йерусалим и най-голямата християнска светиня Божи гроб,“ сподели Георги Джилянов.

"Бяхме на турне с хорова капела "Светослав Обретенов“ и в Израел изнесохме няколко концерта. Там се сблъскахме с войната очи в очи – нещо, което в момента е доста актуално. И макар и отдалеч, макар и за кратко видях какво означава война. В близост до нас по време на нощен концерт се случи престрелка, отделно присъствахме и на няколко взрива – взривиха няколко коли на шосето. По този повод съм изумен от най-различни русофили и войнолюбци, които подкрепят войната в Украйна – нещо, което засега за нас е нещо почти имагинерно, нещо далечно, непознато, но сблъсъкът с това явление е ужасен във всяко едно отношение. Но не усетих никакво притеснение у хората там. Войната присъстваше дори там, където нямаше индиректни военни действия, дори и на плажа в курортното селище "Бат Ям“. Това са военните ми впечатления от Израел,“ разказа своите спомени Георги Джилянов.  

"От друга страна съзиданието в Израел е толкова голямо, че пред очите ни дюни, част от, пустинята се превърна в градина с цветя и дървета. – продължи още Георги Джилянов: "Това нещо не съм го виждала никъде, не съм чувал да се случва никъде. Но това съзидание и скоростта му мен много ме впечатли, тъй като Бат Ям само допреди 100 години е било обикновено ливанско селище – в момента е голям курорт с много фестивали и атракции.“

Едно от най-силните си емоционалните преживявания сподели оперният бас Георги Джилянов: "По време на наш концерт в Тел Авив в залата присъстваха над 1000 души, всички до един български евреи и техните семейства. Когато запяхме класически български хорови произведения, така се разнесе плач, просто цялата зала стенеше. И в момента настръхвам като си спомням какво преживяхме, защото като виждаш 1000 души срещу теб да плачат, много трудно се пее. А след това такива френетични аплаузи, викове – тези хора бяха зажаднели за това изкуство, с което са израснали. И много от тях казваха: "Ние сме българи“, евреи от български произход, те продължаваха да се наричат българи.“