Една трета от произведената храна в световен мащаб се губи от фермата до трапезата ни. Това разхищение има огромно отрицателно въздействие върху глобалната икономика.

"Разхищението на храна засяга различни етапи от цялата верига - като започнем от производството, преминем през веригата на транспорт и дистрибуция в супермаркетите. Крайният потребител също разхищава храна. Загубите са на всяко едно от тези нива, затова и проблемът е толкова всеобхватен", коментира геоекологът Радина Калдамукова. 

В ЕС, по данни за 2020 г., разхищението на храна е било 127 кг на човек, докато в България е 86 кг. По думите на Калдамукова данните за страната ни са се покачили на около 100 кг на човек.

"На ниво потребители всеки един от нас може да намали тези щети, като изготвя списък за пазаруване. Трябва да се проверяват старателно хладилниците и шкафовете. Да се научим да разбираме сроковете на годност. В България има и много положителни практики. Българската хранителна банка е такъв пример за даряване на храни със скоро изтичащ срок на годност. Тази организация винаги набира доброволци", каза още геоекологът пред Bulgaria ON AIR.

Немалко е и разхищението на вода

Калдамукова отбеляза, че производството на всяка една стока зависи и от използването на водни ресурси.

"За 1 кг телешко се оползотворяват около 15 хил. тона вода. Когато изхвърлим 1 кг телешко, нанасяме големи щети на околната среда", алармира тя.

Калдамукова уточни, че в Европа супермаркетите започват все повече инициативи да не се изхвърля храна и се разработват по-иновативни опаковки, които изсмукват етилена.