Няма статистика колко от българите, които живеят в Украйна, са потърсили убежище в България след началото на военните действия. В момента има издадени около 50 000 документа за закрила от страната, но не мога да кажа колко от тях са българи. Това каза в предаването "Човекът на фокус" на Радио "Фокус" бесарабският българин Геннадий Воробьов, който от 2019 г. помага на българските деца в Украйна.  

Българите в Украйна са между 200 и 300 хиляди. Това не са само бесарабски българи, а и българи от Николаевска, Херсонска, Запорожка област, отбеляза той. В Одеска област живее най-голяма група етнически българи.  

Около 80 са селата в Бесарабия, населявани от българи. "50 са в рамките на Измаилски район и около 30 – в Херсон, Николаев и Запорожие. Потенциалът на Бесарабския край е огромен. Бесарабският край се намира в близост до най-голямото пресноводно езеро в Украйна и второто в Европа след Балатон – езерото Ялпуг, което предоставя възможност за развитие на селско стопанство и животновъдство“, разказа бесарабският българин. 

Военни действия има и в сърцето на Бесарабия, заяви Геннадий Воробьов. "Всички смятахме, че този регион е доста спокоен, защото е на границата с Румъния – държава на НАТО, но това не пречи на окупаторите да стрелят дори в тези територии“, посочи Геннадий Воробьов.  

Бесарабският българин разказа, че преди 20 години пристига в България, за да учи по програма на МОН, която дава възможност на всички украински граждани с български произход да учат в български висше учебно заведение. От тогава живее и работи и в двете държави. 

Заедно с Таня Бондаренко участват в различни проекти в помощ на българите в Украйна. Един от тях събира и предоставя на български училища в бесарабски села компютри, лаптопи, книги по история на България. "Когато казахме, че идваме, всяко едно училище се подготви да ни посрещне – изкараха всички деца на плаца, облечени в носии, със знамена, поздравяваха ни с български песни, с "Аз съм българче“, с хляб и сол. Не сме очаквали подобно посрещане. За тях това беше нещо много. Ние се чувствахме наистина задължени да го направим, защото можем да го направим. Те в това видяха също своето спасение и емоциите бяха много силни“, разказа Геннадий Воробьов.