"Служебният кабинет, като всяко правителство трябва да внесе един единствен проект на бюджет. Няма международна практика да се внасят няколко бюджета. Ако вие имате други разчети при различни варианти, това би улеснило бюджетната комисия и вземането на решения, но няма как да внасяте два, три или пет бюджета.“ Това заяви народният представител от парламентарната група на “БСП за България“ проф. Румен Гечев по време на изслушването на финансовия министър Росица Велкова.

От парламентарната трибуна социалистът коментира един от вариантите на бюджет, при който се говори за спазване на фискалните правила, и при който бюджетният дефицит би бил в рамките на 3%. "Ние сме обезпокоени, тъй като при това развитие на показателите и при сравненията с останалите членки на ЕС, това може да стане само при доста затягане на коланите и орязване на редица разходи. В това число промени в данъчната система и оттеглянето на преференциалните данъци, орязване на социалните разходи и на капиталови разходи“, разясни депутатът от левицата и зададе въпрос към финансовия министър: "Във варианта, който вие ще предложите при 3% бюджетен дефицит, кои точно разходи орязвате и за сметка на кои социални групи ще бъде?“

По думите на проф. Гечев орязването на капиталовите разходи е най-неикономичният подход, защото точно те са разходите, които са пряко свързани с икономическия растеж. "Ние няма да се съгласим с намаляването на разходите, които са свързани със защита на българските домакинства и за защитата на българските фирми“, категоричен е социалистът.

Депутатът от левицата обясни, че страната ни трябва да се ориентира към златната среда – хем да сме близо до фискалните правила, но в същото време да дадем фискални гаранции за развитие на българската икономика и защита на българските домакинства, съобщиха от БСП.

Проф. Гечев заяви, че фискалните правила са оттеглени от Европейската комисия в двата показателя, които касаят бюджетни дефицити и държавния дълг като дял от БВП и обясни защо: "Поради простата причина, че с изключение на Дания и Люксембург, всички страни от ЕС, включително водещите страни от Еврозоната надхвърлят значително и делът на дълга в БВП и бюджетните дефицити. Това е лош пример, който трябва да внимаваме как следваме“, предупреди социалистът.

Той даде пример с решението на едни от най-развитите страни в ЕС да не провеждат политика на крайно затягане на коланите. "За тях се оказа по-важно да си спасяват бизнеса и домакинствата, въпреки че излизаха от т.нар. фискални правила“, коментира той и допълни, че трябва да се ориентираме към това, което правят нашите партньори в ЕС. "В тази връзка стремежът да стигаме още следващата година на 3% от бюджетния дефицит, което заяви като вариант служебният министър, ще бъде за сметка на орязване на социалните разходи и помощи за българската икономика“, предупреди Гечев и допълни, че няма причини да плашим българите с това, че настъпват катаклизми с промените в БВП. "Не ние, а Европейската комисия и авторитетни международни институти ни казват, че промените в този дълг не са толкова драстични“, уточни той.

"Това, което беше изнесено от служебния кабинет показва, че бюджетът за 2022 г. се изпълнява в приходната част, но очевидно той не се изпълнява в достатъчна степен в разходната си част“, обясни Гечев, с което се продължава негативната традиция да се икономисва от капиталовите разходи. "Това има негативни последици върху икономическото развитие. Тези спестявания не са в интерес на българската икономика и на българските домакинства. Затова недостатъчно е направило служебното правителство за усвояването на тези средства“, заключи проф. Румен Гечев.