Парламентът прие на второ четене законопроектът за изменение и допълнение на Закона за висшето образование, предаде репортер на "Фокус". Дебатите обаче продължиха няколко часа и бяха белязани от взаимните спорове между депутати от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. 

Вносители на законопроекта бяха депутати от парламентарната група на ГЕРБ-СДС. С него се цели увеличение на възнагражденията на преподавателите във висшите учебни заведения и научните работници, както и увеличение на парите по перо "Образование" в държавните бюджети. 

В текстове на закона е записано, че средната брутна работна заплата за академичния състав в държавните висши училища да взима не по-малко от 180% от средната работна заплата в страната за последните 12 месеца. Това предложение бе прието със 141 гласа "за", като от ПП-ДБ 9 бяха "против", а 30 се въздържаха. 

Освен това минималната работна заплата за най-ниските академични длъжности не може да бъде по-ниска от 125% от средната работна заплата в страната за последните 12 месеца. Научните сътрудници пък ще получават не по-малко от 80% от средната работна заплата в страната. 

Държавните стипендии за докторантите пък ще бъдат не по-малко от 150% от минималната работна заплата в страната. 

С приетите промени в държавните бюджети оттук нататък средствата, които ще се заделят за висшето образование, не могат да бъдат по-малко от 0,9% от брутния вътрешен продукт. Това предложение бе гласувано със 142 гласа "за", против бяха от ПП-ДБ. 

В преходните и заключителните разпоредби на законопроекта бе записано, че в срок от три месеца от влизането на закона в сила Министерството на финансите определя необходимите допълнителни разходи за осъществяването на плащанията. Но по предложение на ИТН, което залата подкрепи, Финансовото ведомство ще трябва да бъде по-експедитивно и да направи това в срок от един месец. 

Държавата ще трябва да отдели около 206 млн. лева за осигуряването на увеличението в заплатите. От ПП-ДБ поискаха мярката да влезе в сила от началото на следващата година, но то бе отхвърлено при гласуванията. 

Образователният министър Галин Цоков обясни, че МОН подкрепя промените. Те заставали зад увеличението на заплатите, защото смятат, че това ще се мотивират младите хора да се занимават с наука - да стават докторанти и преподаватели, а това щяло да повиши качеството на висшето образование у нас. Той подчерта, че този законопроект е инструмент за осъществяването на тази цел. 

Венко Сабрутев от ПП-ДБ попита от къде ще бъдат взети парите за увеличението, след като държавният бюджет вече е бил гласуван в края на 2023-та година. По думите му сегашните промени били "хвърляне на пари на калпак". Въпреки това обаче, той подчерта, че втората политическа сила заставала зад промените, но припомни, че вече били заложени допълнителни 800 млн. лева за образование. 

Красимир Вълчев коментира, че ПП-ДБ са гласували "за" на първо четене. Той добави, че днес правителството е гласувало решение, с което Финансовото ведомство да осигури средства за безплатното висше учебно образование за студентите, които са държавна поръчка. Той каза, че в периода, в който Асен Василев и Николай Денков са били съответно финансов министър и образователен министър, парите за образование са били намалени. 

Цончо Ганев коментира, че ПП-ДБ били против увеличението, за да се покриел критерия за 3%-ов дефицит. 

Борислав Гуцанов от БСП заяви, че най-накрая има възможност да се дадат пари за висшето образование, а ПП-ДБ не го подкрепяли. Той каза, че са давали милиарди за АЕЦ "Козлодуй" и за помощ за Украйна, но не и за работещите в сектора. 

Сабрутев отговори, че от ПП-ДБ били против в България да се вдигат заплати "на заем". Той предложи мярката да влезе в сила от 1 януари 2025 година.

Красимир Вълчев каза, че никой не е искал отпадането на семестриалните такси и въпреки това обаче то е било прието днес от правителството. Според него заплатите във висшите училища трябва да бъдат достатъчно конкурентни на тези в частния сектор. 

Божидар Божанов заяви, че има притеснения, че финансовият министър може да не може да осигури тези средства. Според него било по-разумно Асен Василев първо да даде своето становище, а след това то да бъде прието.