Публичните финанси е една от най-уязвимите сфери на политическите кризи. Безвремието на липсата на стабилно управление от политически партии, които носят отговорност, води до едно наддаване в популизма, от което страдат публичните финанси. Това каза финансовият журналист Стефан Антонов в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

По думите му България е държавата, която е с най-нисък дълъг към БВП в Европейския съюз, но в същото време може да се докараме до ликвидна криза, тъй като се очаква догодина разходите да нараснат с 12 милиарда лева, а приходите само с 6, и това добавя една негативна разлика от 12 милиарда лева към бюджетният дефицит. Т.е. догодина се очертаваме на 18 милиарда лева бюджетен дефицит, обясни той. "Да оставим настрана, че няма да влезем в еврозоната, но това е огромен недостиг, който може да се реши или с болезнени мерки, като реформи, като вдигане на данъци, или с едно много сериозно задлъжняване, което ще ни излезе през носа по линия на по-високи лихви,“ обясни той и добави, че темповете, с които страната задлъжнява са много високи, както и че разходите за лихвите по тези заеми вече са твърде високи.

Според финансовия журналист в новия Бюджет 2025 стремежът е за намаляването бюджетния дефицит в рамките на 3% от БВП, което означава да имаме бюджетен дефицит от най-много 6 милиарда. Свиването на дефицита според него може да се постигне единствено чрез непопулярни мерки, като увеличаване на данъчната тежест, увеличаване на осигурителната тежест или със замразяване на пенсии и заплати.

"Положението е тежко и ще се искат много непопулярни мерки, за да бъде овладяно. Ако имаме отговорни политически партии, в следващите седмици, макар и при разпуснат парламент, те ще сложат на масата всичко, ще го оценят, ще оценят каква вреда носи всяка една от болезнените мерки, каква дългосрочна стабилност, доколко може да допринесе към дългосрочното стабилизиране на публичните финанси,“ допълни той.

Стефан Антонов е категоричен, че за разрешаването на проблема трябва да се направи един средносрочен план. "И трябва всяка една година да имаме разчети така, че дефицитът да се смалява и да се смалява. В същото време може би трябва да има консенсус за някакви инвестиции, които са ключови и трябва да ги направим дори в условия на дефицит. Всичко останало вече трябва да се претегли с цел да бъде съкратено като разход или замразено, така че в продължение на 2-3 години икономиката като расте, дефицитът да се свие като относителен план.“

Кризи се посрещат с ликвидни буфери, добави още специалистът и добави, че специално за малки отворени икономики, като България, това е най-добрата програма: ликвидни буфери и готовност да реагираш на всичко, което се появи.