Политическите рискове за България отново нарастват след неуспешната правителствена ротация между двете управляващи в коалиция партии, което доведе до падането на последното редовно правителство през март 2024 г. Страната се насочва към нови предсрочни избори – шести поред в рамките на три години, което заплашва да забави инерцията в провеждането на реформи и да застраши напредъка по ключови политически цели като приемането ни в еврозоната в близко бъдеще. Това се посочва в пролетния доклад на Световната банка за развитието на икономиките на Европа и Централна Азия.

В ефира на предаването "Твоят ден" по NOVA NEWS икономистът Румен Гълъбинов сподели, че приемането на България в еврозоната през 2025 г. е трудна, но не и непостижима цел. "Поставят се определени условия, като например да продължи намалението на инфлацията. Годишната за март е 3%. Преди това беше 3,3%. Очакваме през следващото тримесечие да се изравни със средната в еврозоната. Имаме възможност да поискаме извънреден конвергентен доклад, който да бъде направен с проследяване на инфлацията от 3 до 6 месеца", коментира той.

Финансистът Бисер Манолов на свой ред подчерта, че за последната година балансът на ЕЦБ спада с 2,3 трилиона долара, което означава силно рестриктивна политика и забързан спад на инфлацията. "Най-реалистичната година за влизане в еврозоната е 2026 г. Критерият за бюджетен дефицит може да ни избяга. Разходната част се забързва за сметка на приходната. Може да видим спад в потреблението заради увеличението на лихвите по левовите кредити", смята той.